Отново пропуших

Такааам. Принципно отказах цигарите преди 1 година и така, периодично, сънувам че пуша. Преид 5 дена стана точно тази 1 една година и вчера сънувах че пуша, но този път бе по-емоционално. Осъзнах провала си. Както и да е. За жалост съня ми е толкова разкъсан в главата, че се сещам само за отделни моменти. Действието се развиваше в центъра на Бургас, който бе променен до безкрайност. Имаше разни кули, подобни на Айфеловата кула, но по-малки. Площада беше доста по-разширен и отново действието се развиваше вечерно време. Като цяло става дума за локацията пред общината. Аз присъствах физически и обикалях сякви сгради и улици около мястото с разни приятели. Стари познати като цяло. Не помня точни лица. Идеята е че един от тях, мисля че Ран, ми предложи цигара. В началото отказвах, но нещо ме накара да тегля една майна на всичко и взех и си я запалих и си я изпуших с кеф, после изпуших още една и в този момент осъзнах провала си и се разтроех доста (не до сълзи естествено). Имам чувството, че в една от сградите докато обикалях, присъстваше една девойка на име Клара, но за огромна жалост не помня какво ми говореше. Не съм особено доволен от такива сънища които почти не помня. Вчера си изгубих цял ден да го мисля и чак вечерта един приятел подметна нещо за цигари и изведнъж ми изникна цялата гореспомената информация и до там. Жалко наистина.

Дългоочаквани лица

Снощи най-после сънувах един ценен за мен човек. Странното е, че за ,пф колко..3, 4 години за сефте си я спомням в съня си (защото може и да съм я сънувал естествено, и да не помня). Всичко започна как си седях в къщи в Бургас и излязох. Улицата пред нас се бе разшерила и имаше нещо като полянка със засадени дървета. Трябваше да ида до магазина за нещо но по пътя видях един приятел с кола. Е качих се вътре и тръгнахме да обикаляме из махалата. По едно време в една по-долна уличка, някакъв човек ни спря и каза че някой си важен тип бил умрял (забравих му името). Не го познавах, но останалите хора явно го познаваха доста добре и бяха очудени от моето невидение. Приближихме се до една кооперация, уш да сме подготвени да изчакаме да донесът трупа за погребението или нещо такова. До стълбите седеше един тип, който пряко или косвено има връзка с Лицето, което скоро ще се изяви като колуминация в съня ми. В реалния свят въпросния седящ индивид ме съмнява, че блуждае из недосегаемите полета на личността която ценя (тя). Иии така, към съня. Той бе изключително разкрепостен от смъртта на оня пич и като ме видя се изненада, но аз нямах намерение да говоря с него и сръгах приятеля ми да кара към магазина, че ми е омръзнало от глупаци. И тамън слизам и виждам отсреща край моя вход на полянката гореспоменатото момичеее, която се въртеше около едно младо дръвче и се зарадва като ме видя. Но аз веднага направих връзката с нейното присъствие и това на седящия до стълбите индивид и сметнах, че трябва да бъда еднакво студен и към нея. Тя се натъжи и започна да ми се извинява и да ме прегръща, но просто вдигнах ръка и си заминах към магазина. Като влязох вътре съня вече свърши.

После сънувах един стар другар, който напоследък доста често взе да ми се появява в съзнанието, поради липсата на контакт в реалния живот (предполагам). Странно е как в сънищата ми той все говори и говори за неща които почти не са реални и се държи доста агресивно. Някои работи си остават едни и същи и в единия и в другия свят. Жалко.


До такава степен, още от малък сънищата могат да променят живота ми, че в момента се чудя как да тълкувам и разбирам съня с момичето. Примерно помня как преди 5 години сънувах че се целувам с една много добра приятелка, което в последствие отключи някакви чувства към нея. Но това се прояви в тинейджърските ми години и разбира се тези чувства се размиха за няколко месеца, може би и година. Или веднъж сънувах как един мои бивш съученик - Самуел, пада от 3тия етаж. Бях ужасен и след това силата на приятелството ми към него в известен смисъл се увеличи. Станахме добри другари. Съня помага да проумееш неща, които явно незнаеш как или те е страх или просто не искаш да проумееш. Това са само малка част от примерите ми, които постепенно ще разкрия по-нататък.

Последни сънища.

Като увод ще споделя, че сънувам всеки път като спя и обикновено помня сънищата си. В по-спокойните нощи сънувам по 2-3 на веднъж. Понякога свързани, понякога не. Еротичните са на месец веднъж. По време на движение (пътуване) имам навика на сън да се спъвам и буквално да подскачам на седалката и хората да ме гледат странно. Не съм особено бълнуващ, но е имало куриозни случаи;). Убийства, сеч, полети, високи скорости, секс, битки, смърт, ужъси, извънземни, апокалипсиси, течни сънища - това са основните тематики. На скоро даже взеха да се появяват и пророчески, така да се нарекът, сънища.

Такааам. Ще започна от сутринта на 01.06.2009. Последния ми най-интересен сън. Страхотно събуждане! Даже май единственото толкова глупаво и екстремно. Да, простотията присъства все пак;) да не забравяме, че това все пак съм АЗ! Та така.

Семейната идилия е развалена:

Аз, не присъствам физически а само наблюдавам.

Семейство - майка, баща и около 7-8 деца (бебета) бягат от някакви хора. Родителите бяха костюмирани, а преследвачите някакви си тайни служби. Обстановка - Джунгла, реки свързващи се в нещо като езеро-язовир, заобиколена по неестествен(язовирен) начин с бетонна стена, доста дълга и висока. Бегъците бягат с шок и ужъс като всеки е награбил бебета и влизат през някаква, очевидно изкуствено създадена, с взрив, дупка в стената на бента. Вътрешността представлява канали, стълби, коридори и всичко каквото може да има в един бент. Естествено влагата, локвите и липсата на светлина са константа. В паниката си, не помня точно как, се случи така, че родителите захвърлиха за момент децата си и се втурнаха по едни коридори и стълби водещи към по-горните нива на бента. В този момент аз вече присъствах физически. Обикалях разни тъмни тунели и намирах плачещи деца из локви и дупки. Обстановката напомняше, че скоро из тези места е имало явна битка с огнестрелни оръжия. Присъстваха множество дупки от взривове. Не обръщах особено внимание на децата. Не ме интересуваха, не ми трябваха, не ми пукаше за тях. След време намерих коридора който водеше към някаква част от бента, където външната стена липсваше с доста големи размери и наоколо имаше само развалини (очевидно това място е било цел на ракета или нещо такова). Та за да стигна към края на откритото помещение трябваше да продължа по един прав наклон, без стълби, не особено стръмен. Навсякъде бе осеяно с все повече и повече деца. В един момент се появи майката. Раздърпана, обезумяла с оръфан костюм. Вероятно (както би трябвало да напомня външния и вид) тя беше репортер и веднага извади един микрофон и започна да ме разпитва някакви неща от рода на какво се случва тук, каква е идеята на цялата ситуация и както беше разгорещена и обезумяла (като репортер) в един момент се срина в тъга и ужъс като започна да ме разпитва къде са и децата и как може да ги прибере всичките. Тогава падна на колене и започна да реве. Бащата беше на ръба на "етажа" и гледаше разкрепостено на вън. Гледката бе..джунглата, но доста от високо - явно сме били на едни от последните нива на бента. В същия момент се чуха хеликоптери. Това вероятно бяха "тайните" служби които преследваха семейството. Те изпаднаха отново в паника и се разбягаха. В този момент аз отново се възнесох и започнах да се отдалечавам от цялата бетонна структура и виждах как родителите бягаха хванати за ръка и се опитаха да скочат във водата, десетки метри надолу, докато хеликоптерът поради някаква странна причина се развали и се разби в покрива на бента и направи нова, огромна дупка, цялата в пламъци и пушек.

Вниманието ми после се пренесе към друга част на джунглата, където растителността постепенно придоби по умерено-континентален характер. Станах свидетел на партизанска война между чехи и сърби. Отново не съществувах физически. Из някаква горичка, където имаше огън наляво на дясно в едни храсталаци се криеха мъж и жена. Мъжът подаде на жената някаква черна проста малка раница, в която имаше някаква бомба. Жената се изправи и сложи втора раница на раменете си (докато държеше първата в ръце), която представляваше джет пак..доста примитивен - с два дълги черни ауспуха, които след като запалиха изхвърлиха струя огън о опожариха почти всичко около мъжа. Жената се отправи през клоните към някаква барикада, не далеч, изградена от разни мебели и битови отпадъци. Метна раницата и излетя на другаде. Раницата падна зад барикадата и се взриви, като всичко пламна. Две тела хвръкнаха. Едното бе на малко момиченце, което започна да се гърчи на тревата сред огъня и една жена, очевидно майката, която се навря в някви останки от барикадата. Тогава от гората изкочиха (пеша) чехите, грабнаха детето и побягнаха навътре в гората. Жената веднага хукна след тях. Постепенно преследването продъжи извън гората, в няква долинка заобиклена от другата и страна от планина. От леса заискачаха други хора. В този момент аз се материализирах и последвах тълпата. Те настигнаха чехите и успяха да вземат детето и побягнаха. Аз останах сам срещу чехите, които видимо не бяха доволни от ситуацията. По земята имаше разни останки от някогашни къщи и бе осеяно с дъски и всеки грабна по една. Успях да ги посплаша като размахвах моята заплашително. Жената се отдалечи, но мажът не, тъй като неговата бе по-дебела и имаше пирони по нея. Опитах се да му я избия или да го ударя, но той просто бе по-силен с по-здраво оръжие. Тогава ми хрумна да го изритам с кубинките си в дъската и тогава да го изгърмя в главата с моята и да свърша с него. Десен крак, на ляво, към дъската в ръцете му. Е...така и стана. Само дето явно в агресията и яростта си надминах света в ума ми и изгърмях рамката на прозореца над леглото ми. Хахаха...мда. Обелих си кожа от крака и ме боля доста! Е поне не се опсах!

А сутринта на 02.06.2009 до колкото помня, имаше мощен секс с някаква мацка дето си няма и на идея коя. Даже като се замисля не и видях лицето. Даже обстановката бе семпла - някаква пейка в някакъв парк и беше мрачно. Останалото ми избягна.

Това е засега.

Началото.

Пф, най-после се накарах да си направя Нещо, в което да описвам постоянните и неестествени мои сънища, явно подбудени от огромната ми фантазия и обща култура. Първоначално идеята бе за ръкописен журнал, но електронния е логически по-добър - бърз, лесен, редактира се, бързо се преглежда и се намират ключовите моменти. Отново жертва на модерната технология. Улесняване на живота. Спестявам си часове осамотение над хартията и писеца, за сметка на какво? Повече време за мързел може би? Както и да е. Това е началото. Разбира се няма да описвам само изчаткалите си сънища, но най-вероятно ще споделям и мисли и разни други ментални пориви, които просто си заслужава да се запишат някъде.