Мина доста време от както последно писах тук. Все пак прекарах 10 дена из гори, поля и плажове в северна България и още 10 в мързел и мизантропия. Та насабра се материал и то не малко. Преди няколко дена реших да драсна едни мисли, но приятно ме изненада факта, че ми бяха спряли акаунта (явно заради отсъствието), за което трябваше да чакам 1 ден да ми го реактивират и респективно ми изчезна музата. Сънища много. Разнообразни. С много емоция. Но този от тая сутрин (защото заспах към 5) беше просто черешката.
Е! Началото ми е мътно. Аз и още един познат вървяхме в някъв странен град. Малки постройки, тихи улички, не много хора. Запознахме се с 3 жени. Бяха малко мълчаливи и доста мистериозни. Имаше нещо диво в тях. Те ни съблазниха с кратки разговори и ни поканиха в тяхната къща. След кратка разходка навлязохме в някаква махала с двуетажни къщи. Никаква особена архитектура - обикновено правоъгълни къщи. Тези на жените бяха две, застанали в двата ъгъла на един голям квадратен двор. Около къщите и двора бяха наредени стотици бели туби от по 10-15 литра горе долу...едрички бяха. Не обърнах особено внимание. Последваха разни сладки приказки и ласки, ако не се лъжа. Жените в началото само се усмихваха и почти не казваха нищо. Бяха добре сложени с рошави черни дълги коси, облечени в обикновени черно-кафеви рокли. На пръв поглед неподдържани жени, но нещо в тях привличаше мен и приятеля ми, който не го помня сега кой точно беше. По едно време едната жена стана и подкани другите да влязат в мазето на едната къща, като покани и другаря ми..но не и мен. Във всеки случай аз бях доволен, че поне той се забавлява. Та изчезнаха те в едното външно мазе на вътрешната къща. Пообикалях малко. Разгледах къщите, нищо особено. В един момент ми стана любопитно и реших да надникна какво се случва долу. Слязох по едно малко стълбище, което продължаваше в дясно. Там стената свърши и видях самото мазе. Тогава изтръпнах! Цялото бе осеяно с трупове. Човешки крайници и органи бяха натрупани на купчини. Тук таме някоя кофа, бидон или туба, пълни с месо и още крайници. На места имаше натрупани още не напълно разчленени хора, но все пак мъртви. Видях разкъсани бебета, органи, търкалящи се глави, очи и всякакви чаркалъци. Приятеля ми крещеше с глух вик (едва го чувах) на една дървена маса с одрязани китки и стъпала, гол нарязан по тялото с нож. Жените се бяха наредили и се хилиха вманиачено и налудничево. Размахваха някакви остри предмети и се готвеха да го доразкъсат и да изядът част от него. А аз просто седях, показал се едва едва, ужасен от гледката. В първия момент незнаех какво да направя и само гледах останките...гледах очите, които се търкаляха от очните ябълки на пода. Физиономиите на лицата бяха изкревени в зловеща усмивка, изпълнена с гнили зъби. И както вече споменах, доста от тях бяха бебешки глави. В този момент другаря ми ме видя и в агонията си изкрещя да се махам и да се спасявам. Жените светкавично се обърнаха с променени до ужас физиономии и започнаха да крещят в неистов писък. Аз се втурнах по стълбите към двора. Докато бягах, чувах писъците зад мен да се приближават. Сметнах, че точно от тия жени едва ли ще мога да избягам и започнах да се лутам из двора да намеря нещо с което да се защитя. Колкото и да е странно намерих някакви странни уреди в едни бурени. Представляваха някакви машини подобни на резачки, но едната вместо резач имаше дуло - голямо дуло през което изтрелваше на пакети сгъстен въздух. Другото наподобяваше клюн. Жените още не бяха изкочили и ми хрумна, че може и да не оцелея, но поне да ги изоблича! Веднага започнах да отварям всичките туби и бурета из двора с клюна. Навсякъде се изливаха литри разложена човешка плът. Изкривени физиономии и тела се търкаляха по тревата в неестествено сгърчена форма. Срещах десетки очи, десетки лица. Започна да се разнася невероятна воня. В този момент на двора изкочиха жените. Започнах да ми се молят да спра, защото ще бъдат арестувани заради това. Тогава захвърлих клюна и взех другата машинария и запичнах да се приближавам заплашително към тях. Притеснените им физиономии се преобразиха в зловещи маски на злото и една от тях извади същия механизъм и започнахме да си разменяхме концентрирани въздушни маси, които удряха бая силничко. За да ги избегна аз мятах срещу тях туби или части от туби и ако имах възможност отвръщах със стрелба. В даден момент, целия двор заприлича на повърня от устата на бехемот, погълнал цяло село. Съседи и минувачи се насъбраха край оградата. Пристигна полиция. Жените бяха арестувани, а аз газех из поне 10 см слой от разложени хора. Очите ми сълзяха от гнусния мирис на трупове. Със запушен нос и лице покрито с тениска пробвах да дишам с уста на дълги интервали от време по малко. Но дори в устата си усещах най-гнусното. Беше непоносимо и едва едва прекосих двора и се измъкнах. Лицата още ме гледаха. Бяха малко по-усмихнати. И все пак, бяха тъй мъртви и разложени. Толкова черно-кафеви, жълти и оранжеви. Плуваха в собствената си слуз. Не помня какво се случи с моя приятел. Май го спасиха. Тези жени бяха крайно извратени. В къщата после се намериха снимки и информация за повечето трупове. Самотници, деца, старци, цели семейства. Тези жени бяха едно гнусно въплащение на горските самодиви. Да ги нарека градски канибали.
Събудих се защото ми се бе допикало и като отворих очи и придобих съзнание за реалния свят, усетих как една мощна лига ми се стичаше по възглавницата и бе образувала мощна локвичка :D Бил съм изпаднал в дълбооок сън.
Това е за сега от мен. Скоро още.
