Метълски истории

Снощи пак на два пъти сънувах разни работи. Ще започна с първия сън.

Действието се развива в София. Аз, Насо, Геша (фън Жоро) и Ран се прибираме от запой. Аз бях трезвен, а те доста пияни;) хаха. Вървим из разни улички към квартирата да спим. Беше тъмно. Стигнахме ние квартирата, но нямаше нищо общо с нашата. Беше няква доста тясна и напомняше на апартамента на брат ми по разположение на стаите. Забихме се в кухнята и имаше някво подобие на тераса цялата блокирана от някви вехтории. Е подхвана се няква тема за разговор. Имаше доста емоция. В един момент Насо спомена че единия съсед много са оплаквал от нас защото сме вдигали много шум и постоянно ни тропал, ние единствено се съгласихме хаха..какво можехме да направим. Георги изцепи, че на следващия ден имал рожден ден и всички сме поканени. И така се пръснахме да му търсим подарък. Аз не помня къде отидох и как отидох до там, но се сдобих с чаша на която пише Sonata Arctica - име на група, която Жоро крайно не харесва, но аз все пак реших да му я подаря на шега. И запътвам се аз към мястото където щеше да е рождения ден. Оказа се, че ще е край едно село - Земен, където реално ми беше практиката по един предмет в университета. Е отивам там и естествено всичко беше до безкрай различно. Беше в гората и наблизо имаше ЖП линия. Всичко представляваше няколко дребни постройки скрити между дърветата. Някой ме опъти да отида към "хотелната" част и ми обясниха кое ми е стаята. Та качвам се аз и влизам отново в някво малко тясно апартаментче, отново подобно на апартамента на брат ми, но този път доста повече си приличаха. Бях обут с кубинки, някъв панталон,тениска на Edguy, голям Кожен шлифер (какъвто нямам) и започнах да се преобличам в едната стая, че да вляза да се изкъпя и прочие. В същи момент в стаята влиза една бивша съученичка - Веселина. Хах, бях инзненадан и я питах какво прави тук. То са оказа, че и тя била отседнала в тази стая, но не ми каза поради каква причина навестява това забутано място. Както и да е. Доста се мотках. Обикалях апартамента, разглеждах разни стари джаджи и прочие. По едно време телефона ми звънна и се оказа че тържеството било започнало отдавна и че само мен ме нямало. Набързо започнах отново да се контя. Весито ми се пречкаше тук там в апартамента...беше доста тясно. По едно време не ми се бе мярнала доста време и отивам в едната спалня и какво да видя, Тя застанала на терасата, спортно облечена, а в стаята брат ми и той спортно облечен. Двамата играеха тенис :D. Бях изключително изненадан, но нямах време за губене. Навлякох се, слязох до долу и тръгнах по някаква патечка. Изведнъж се озовах на някво игрище. Тенис игрище. Там видях как този път и баща ми се присъединил към брат ми и двамата играеха срещу Весито и значително надделяваха. Но интересното бе че тя играеше доста по-добре от тях, но топката и винаги се удряше в някаква невидима преграда и не можеше да отбележи точка. Но нямах време да се занимавам. Забих се край игрището към публиката. Хората седяха като роботи и не издаваха звук. Между седалките имаше малки патечки, като на всеки ъгъл седеше по една жена на средна възраст облечена в бяло. Видях как една такава веднага предружи някакво семейство което ставаше. Тръгнах по една от пътечките и в бързината без да искам побутнах леко една от жените дето седеше на един ъгъл и продължих нагоре. Зад мен тя се развика нещо "Госпожице, госпожице спрете!". Госпожице?! Спрях се, но не се обърнах и чух как нещо припка зад мен и се задъхва - "Госпожице, как може да се обличате така, не мога да разбера вие..." - и в същия момент гневно се обърнах и жената се стресна - "Ама вие не сте госпожица!". Да, беше логично. Казах и нещо от рода да внимава как говори на хората и че не са ме бъркали за момиче от 5 години, което е факт хах. Обърнах се и продължих да тичам по пътечките. Цялата ми външност предаваше мощ и мъжественост - кобинките, шлифера, размерите ми, косата...добре де, тя може би ме издаде, но брадата си беше стабилна, даже май споменах на жената че от кога жените имат бради. Е тя продължи да циври нещо зад мен, но аз бързах и се измъкнах от игрището. Минах отново през някакви пътечки през гората и стигнах до стара сграда, където би трябвало да бъде тържеството. Влязох в единствения вход и се забих по някакви стълби надолу. Озовах се в някво подземие, направено като заведение. Имаше една огромна маса на която седяха страшно много познати хора и Жоро на почетното място. Всички млъкнаха като ме видяха. Жоро беше безкрайно разочарован. Седеше като скован на стола и ме гледаше лошо и промълви "1 ЧАС! 1 ЧАС! ЗАКАСНЯ!" и аз се извиних и понечих да подам подаръка, който бе в някъв заден джоб на шлифера и се усетих, че ако го дам ще го обидя дори още, а ако не го дам...същата работа и настана хаос в главата ми. И в крайна сметка се събудих.

Мдам, странни работи. Помня доста малки подробности около прибирането ми към квартирата и апартамента с Весито - форми на сградите, храстчета и тревички по улиците, дървета, облаци в мрачното небе, предмети в къщата които някога бяха на баба ми и дядо ми, но те не мисля че са от значение. Най-интересната част е може би самото игрище. На фона на целия сън, където всичко тънеше в мрак, чернотия, груби фигури и пиянски изблици, точно стадиона беше огрян от слънцето. Беше тихо - чуваха се само играчите и леко ръкопляскане. Хората седяха кротко и не мърдаха, бяха облечени във всякакви бели или шарени дрехи. И тия жени които "пазеха" пътечките просто допълваха обстановката и придаваха футуристично-роботизиран вид на цялата идея. А аз се явих като някакво черно петно, което наруши част от системата и може би докара до лудост тази малка част.

Тъй къто тази вечер бях навестен от един комар, спах разпокъсано. Вторият и може би третият сън, бяха малко градивни. Смисъл, сънувах че съм част от някаква система, затворена в голямо правоъгълно пространство, реещо се сред безкрая. В това пространство първия път имаше страшно много стъкла, образуващи форми и фигури, наредени хаотично из..правоъгълника. Нещо ми казваше, че трябва да ги наредя по такъв начин, че да получа някакъв ред, в който стъклата трябва да са наредени по най-правилния и здрав начин. По някакъв начин успях да го направя и всичко се промени отново. Този път не бяха стъкла ами оръдия. Там трябваше да създам най-мощното оръдие, с което да унищожа нещо си, и аз не разбрах какво. Интересното бе, че оръдията нямаха снаряди, а закрепвах различни фенери към основите им, с чиято помощ те изтрелваха лъчи. Там не се справих особено. Знаех конфигурацията, но нещо ме възпрепядстваше да я направя, а когато се доближавах до конструкцията или липсваше фенер или не работеше. В следващия момент просто се отказах и започнах да сънувам вече последния ми сън.

Той е доста кратък. Бях с колеги - Здравко и още няколко, за които не мога да се сетя. Бяхме на някаква гара и чакахме някакъв влак. През това всеки се бе превърнал в герой от World of Warcraft, но разбира се не 1:1. Бяхме разделени на два отбора и се пукахме с разни магии, бомби, мечове и прочие. Гонихме се и се смеехме. Беше по-скоро игра. После се случи нещо...по някакъв начин Здравко заседна някъде. Може би това се дължи на факта, че той около 1.55 висок хах:) и в съня не помня какво се случи но беше в постоянна опасност и аз го пазех там колкото мога, но просто не помня какво се случи по-нататък.

Е това е за днес. Въпреки, че сега ми дойде на ум как преди десетина дена сънувах още един сън, подобен на първия. В който рожденника бе Кольо. Бяхме в някво заведение в морската градина и започна луд купон. Но някой ме дръпна да се разхождаме край морето, аз се дърпах, но в крайна сметка се съгласих. И беше минало много време и като се върнах всички бяха мъртво пияни и изпозаспали и отново бях изтървал всичко и бях крайно недоволен. Имаше доста изцепки от едни редовни колорити - Никола, Никсана, Бо и разни други приятели.

Борби за свобода!

Последно време сънищата ми бяха доста разкъсани заради болестта ми - шарка. Примерно преди 3 дни, когато бях доста зле и не можех да спя пълноценно сънувах как лежа и самия аз - психически съществувам в себе си и съм роб на вируса, който само ми се смееше в съзнанието и ми казваше какво да правя, че да запазя тялото живо. Нещо като принудена симбиоза. По едно време ми се струваше, че виждам и други хора болни от това нещо по същия начин да висят над себе си и да бърникат из тялото за да го държат живо а заплащането беше просто - живот. А вирусът, просто седеше и раздаваше заповеде. Рабира се, "седеше" не го сънувах физически, въпреки че злобата му придаваше вид на зъл размазан дух.

А снощи пък сънувах по-борбен сън. Аз и съквартиранта ми - Ран (като не през цялото време беше той, менеше се с други личности на сън - типично), бродихме сградата в която живеем. Реално тя преставлява стара постройка - блок, от преди 40-50 години, като образува един квадрат с вътрешен двор. А това което сънувах беше само една част от сградата, а наоколо помня само дървета и замаглени площади. Но за сега действието се развиваше само вътре. Интересното е, че живеем на първия етаж и никога не съм полагал крак на стълбите за горните етажи, но в съня положих.

Е с Ран съм и тръгваме двамата нагоре. Не помня причина. Май любопитство, смесено със страх поради факта, че не чувахме Обичайните шумове и изглеждаше доста опустяло. Та решихме да се качим и да прозагледаме. Нищо интересно до последния етаж който представляваше врата, неохотно следваща след стълбите. Вътре - таван. Разбит, прояден, гнил, дървен под. Всичко в оръфани парцали и прахоляк. Тъмнилка. Предпазливо се разхождахме, но дъските много се разскърцаха и се махнахме. Докато слизахме на долу, вероятно Ран изчезна и се появи от някъде един другар на име Георги (не познавам един двама георгевци;) ..над 10 са сигурно), който в реалния живот беше водач на една организация, в която членувах - патриотическа. Млад човек. Но нещо беше оплашен в съня. Били го махнали от лидерство и сега идвали да ни накажат. Кои? И аз не разбрах. Явно някои много лоши хора;). Той тичаше по стълбите към площада пред входа, където просто всичко тънеше в мъгла. Там заварихме една стабилна барикада. Дълга около 10 метра с 1 метър цепка посредата. Тя беше напревена от разни останки и руини от сгради. Около нея струпани разни войници в бежаво-зелено-жълти униформи и различни оръжия - пушки, автоматични кратечници и прочие. Мъжете бяха на различна възраст и бяха доста изплашени и те. Георги веднага захвана една пушка и се присъедини, нищо че беше без униформа. Тука вече идва логиката на съня. Преди да легна играх една игра - Tower Defence - целта е да защитя командия си пункт от прииждащи войски, като строя разни отбранителни машини. Явно играта ми се е отразила в съня, не на цяло, но поне като основа. Командния център бе блока, който като го погледнех всъщност ми навяваше мисли и спомени, че е щаба на организацията. Е както и да е. Аз се развиках, че да ме чуят, че аз не искам да се бия и отдавна не съм член на организацията. Един от войниците дойде, потупа ме и заедно с Георги ми показаха една карта, че тука не става дума за организацията, ами за целия..."свят" ? Всичко на картата се движеше и видях как разни странни машини и войски прииждат към нас, а останалата част от картата тъни в руини или тепърва се разрушават последни оцелели сгради и сборища. Чу се вик. Всички се прегрупираха пред барикадите за да поемат първата вълна а след презареждане да се оттеглеят зад барикадите. Всички започнаха да се бутат и в очите им се виждаше онази лудост на хора, които знаеха че ще умрат, но намираха това вече за забавно. От маглата заизкачаха разни машинарии и хуманоиди. Някой изкрещя знак за стрелба, а малко след него някой изкрещя друго - "Обърнете се!". Е, обърнахме се. Цялата сграда бе осена с паякообразни роботи и от прозорците се показваха разни войници в необясними униформи насочили мерници към нас. Прииждащите войски сториха същото. Най-нетърпеливия който беше до мен не издържа и вдигна пушка и изруга нещо, но друг изкочи и му свали дулото и каза, че няма смисъл. Всичко е свършило. Трябва да се подчиняваме на новия владетел. Всички бяха безкрайно унили и бавно тръгнаха към сградата, докато от страни вражески войници строяваха и побутваха. Погледнах отново към мъглата, но в друга посока. Различавах само разрушени постройки и нищо друго. Събудих се. Колко се събудих, незнам хаха после пак съм изкъртил и новия сън зае място в Бургас, в махалата ми. Но не помня какво се случваше и от какво естество беше съня. Обикалях да разнасям някакви предмети, да се срещам с хора и да купуваме други неща. По-рано през деня ми беше по-ясен, но вече не.


Сега като се замисля за първия сън, май скоро не ми се е случвало да избягвам битки. Нещо ме е накарало да се откажа. В играта, която играх преди да заспя ме биха малко глупаво, като дадох доста усилия и може би подсъзнателно съм нямал вече желание да се занимавам.

Може сега да направя една лека ретроспекция. Този пост ще стане значително по-дълъг, но това не е от значение.

Този сън го сънувах преди може би 2 години.

Озовах се в няква земя. Непозната земя. Безконечна пустощ. Суха земя, някога зелена. Тръгнах да се лутам през разни хълмове и долчинки докато не стигнах някакво село. Изглеждаше много мизерно. Бели, орутени къщи, улиците осеяни с мърляви и гладни селяни. Няколко ме наобиколиха и започнаха да ми говорят, че Орки :D бродят периодично из тези места и тероризират. Тъй като аз съм бил нов, млад, силен и непознат, бих бил достоен да ги спася от злото. Без да ме питат ми връчиха една дълга тояга и в същия момент ме предупредиха, че господаря на злодеите бил някакъв си майстор на такива двуръчни оръжия - тояги, копия, алебарди и какво ли още не. Разбира се аз нямах никви по-специални умения само за сопата. Както и да е, нямах избор. Тръгнах гордо аз отново през хълмовете да търся някой лагер на тия орки, че да ги поступам още от сега. Бях с още няколко "въоражени" момци. Е стигнахме един лагер - няколко палатки, запален огън, много орки. Запукахме се яката. Тъй като аз по това време в реалния живот мисля, че се занимавах с ЛАРП и имах някво понятие от бой с такова оръжие, та сабарях враг след враг, за разлика от верните ми друзя, които падаха като мухи. В един момент останах сам, гол, със сопа срещу десетина корави, грамадни, тежко въоражени орки! Следваше лудо бягство и тъй като бях значително по-подвижен се измъкнах. Бягах ли не бягах аз и стигнах до нов лагер, но с по-малко орки. Те само ме гледаха лошо, но не предприемаха действия. От едната палатка излезе висока стройна фиругра заметната с кафяво наметали, а на лицето носеше кафява маска. Явно това бе прословутия главатар, защото и той държеше сопа, но не като моята. Неговата имаше разни шипове и желяза. Той се изсмя и ми обясни, че не мога да се меря с него и е по-добре да дойда, да кленкна и да ме убие без да ме мъчи. Аз естествено се ядосах и му скочих. След няколко удъра разбрах грешката си и за да спася живота си отново побягнах. Този път единственото, което ме гонеше, бе подигравателния смях на главатаря. Стигнах до някакъв храм. Преставляваше проста коносовидна постройка 2-4/5 метра. Вътре намерих разни леки брони и оръжия. Въоражих се аз с не много добре изглеждащи кожени доспехи и захванах една алебарда, която също бе смешна - сопа с малко острие на брадва от пред. Както и да е, бе по-добре от предишното ми въоражение. Излизайки някакъв дядка ме посрещна и започна да ми разправя как ако потренирам съм имал възможност да го бия онзи, но пак шансовете са ми малки. Аз се ядосах и в същния момент изкочиха орките, които ме бяха подгонили първия път. Епа точно на време! Потренирах си върху тях и след като ги изтрепах потеглих в посока където бил домът на злодея, посочен ми от дядото. Стигнах, подобна на храма сграда, но изглеждаща доста по-добре и помня че тук таме беше окована в злато. Шатри и палатки бяха пръснати около нея и отново разни орки ми се зъбеха и кой остреше нещо, кой дъвчеше нещо. От постройката отново със смях изкочи главатаря. Целия сияещ в златни кралски доспехи, наметала. Маската му бе златна и някак си тъмна по свое му. А оръжието му - една дълга, златна алебарда, осеяна с остриета. Той направи жест с ръка към входа на постройката, който представляваше две завеси. Аз отстъпих леко назад разбира се, но той направи нещо..не помня, вдигна ръка ли какво беше и се озовах вътре заедно с него. Малка, проста кръгла аренка, не повече 3-4 метра диаметър. Той отново се изхили подигравателно, зае бойна поза и ми каза че ще умра. Хаха, мисля че това ми беше ясно. И все пак се стегнах и дадох всичко от себе си. Помня как скачахме, парирахме се един друг. На сантиметри се разминавах с отсечен крайник или да бъда наръган смъртносно. Често след подобно блокиране падах и той отново ми се смееше, след което мигновено и отчасти подигравателнио нанасяшае един точен и прицизен удър, който отново блокирвах с много зор и болка. Не помня дали успях да го докосна поне веднъж, но помня как успях да стигна до входа и отново да тръгна да бягам за живота си. Метнах всичко, брони...пръчки..каквото и да е и с парцалктие си се впрегнах да тичам далеч от лагера. Ноо все пак бях бая уморен от досегашните ми подвизи и естествено малката компанийка, която ме настигаше явно искаше да ми помогне да си почина. В един момент се отделих от тялото си и виждах себе си, бягайки през пустощтта, зад мен безброй орки. В един момент пред мен започна да се открива пропаст, а отвъд - море, до където види окото - море! Пропаста беше около 100 метра стръмна, но поех риска и с последни сили се засилих максимално и отскочих. Блаженно литнах плавно на горе, а после понесох надолу. Чувах зад себе си недоволните ревове на преследвачите ми. Морето се приближаваше. Бе тъй синьо и безкрайно. Гмурнах се без проблем и сякаш продължавах да летя в него. Бе кристално чисто и все пак леко магливо. Жълтеникаво дъно се откри на стотици метри дълбочина в продължение на километри в кръгозора ми. Невероятна гледка. А докато се реех бавно и спокойно надолу, блажен от свободата, преближавайки се към дъното открих нещо неприятно. Цялото дъно бе осеяно със скелети войни. Окичени с лъкове и стрели, в такт опънаха тетивите и отново тъй заедно ги отпуснаха. В този момент изпаднах в паника и усетих как една стрела минава през десния ми бут и три през тялото и още около хиляда продължаваха да идват към мен. Почуствах неуписуема болка и се събудих. Изкрещявайки се свих, защото бях легнал настрани и около 10-15 секунди след събуждането ми още усещах болката в крака и гърдите от стрелите.

За сега е това от мен. Друг път ще разкажа и други бойни сънища, за щастие озарени с победа и много кръв!