За да е хронологически подредено, ще започна от избрани моменти от края на лятото до сега.
След един престой от около 2 месеца в Бургас, така да се каже най-пълният ми от години насам, реших че е време да се върна по-подготвен в реалността. В София, за последните 6 години съм сменил 6 квартири, като в момента съм на "гости" в 7-ма. До без край ми е омръзнало да се местя и да се занимавам с тонове багажи и сакове. Върнах се в столицата само с напълнения ми до горе, изтормозен самар и раницата ми. Реших да си оптимизирам живота. Никакви излишни боклуци, никакви неща, които само да мънка без цел, никакви сувенири и джунджурии да си окачвам по шкафове и стени. Един панталон, десетина тениски, бельо, кърпа, шапка, яке и две горници и куп бомащини. Най-важното ми се явява лаптопът. На него ми е целият свят. И така пристигам аз в София, като първоначално нямаше къде да спя. Едни колеги ме приютиха за две седмици, за което съм им безкрайно благодарен.
Но, някой явно ме е омагьосал. Докато гледах един филм, посегнах към бирата си и по чисто невнимание си залях компютъра. Перфектно. Точно тогава пишех статия. Следваха тонове главоболия. След доста похарчени пари от моята докторантска хазна, ми го оправиха. През това време пък бях в студентски град временно, че нали ми се полага стая там. Гнус ме е даже да си спомня с какво се сблъсках няколко пъти, докато пътувах с градския. С кошмарите ми естествено. После се преместих в апартамента на един приятел, че той в чужбина и е свободно. През това време трябваше да съм извън града по работа по едни баири. Бях отседнал в едно село. Едната вечер преди да си легна си викам, дай да си пусна две песни на компютъра, че обстановката и настроението бяха готини. Тръгнах да заспивам и затварям лаптопа. Сутринта ставам и искам да го включа да видя нещо по работата. Нищо не става. Като се върнах в София и като го занесох на ремонт се оказа, че дъното ми е изгоряло. Как? Ами докато бях в тази къща имаше чепка грозде оставена на нощното шкафче до леглото ми. Сутринта видях, че едно плодче беше притиснато от монитора на лаптопа. Явно сокът е навлязъл до дъното и го и му е видял сметката. Е тази сметка я платих сериозно, отново от чудната хазна. О какво ли още може да се случи? И това само за 2 месеца? А по между тях участвах в една конференция и като по чудо всичко мина добре накрая. Много нерви, много ядове! Особено, когато инструментът на работа постоянно се чупеше.
Идва началото на Ноември. Трябва да усвоя едни предоставени финанси от университета ми. За жалост, това учебно заведение е сключило договор с доста неразбрани фирми. Първо едната я търсих един час в дъжда, защото на сайта им имаше грешен адрес. Добре, че им видях номера от интернета на телефона ми, че им звъннах да ме ориентират. После се наложи да ходя до една друга фирма, чието име също няма да споменавам, но е на майната си в жк. Бъкстон. Отидох да купя едни плоскости. Чаках известно време, че нали е голям магазин, а защо да няма само 2-ма души персонал. За фактура се ходило в другия им офис, който е на близо. Нямало услуга рязане. Ок, ще дойда утре или в други ден с кола, тогава ще взема и фактурата. Идва другият ден. Трябва да се срещна с колегата с колата. Следва досадно неразбирателство и обикаляне 1 час в и около метра. Станция "Мусагеница" не е в квартал Мусагеница. Та намерихме се, отиваме до магазина. Час и 20 мин. ме въртяха по 2 пъти от единия магазин в другия, защото единия в отпуска, втория в обедна почивка, останалите не знаят как да си свършат работата. Е свършихме я, но не за плануваните 40 мин, а за 3 часа. Накрая единия ми вика "Извиняваме се за всичко, проблема не е във вас а в колегите". Да, мерси, върни ми сега нервите и изгубеното време. А на всичкото отгоре изтървах и интересна презентация на друго място. Както и да е. Предния ден пък хем ми излезе херпес на устната, хем се развали батерията за душа. Айде пак харчове и обикаляне. Добре, че съм поне малко сръчен, че сам сглобих новата батерия. Китайски боклуци, развалят се от нищото. А същия ден трябваше да ходя до Студентски град да се отписвам от жалките им стаи. Оказа се, че трябва да платя едни нощувки на един другар от Септември месец, които са ми били начислени чак Ноември. Добре, а каква беше онази странна сума, която платих за предните два месеца тогава? Не е била нощувки? Жалко, че не пазя касовата бележка. През цялото това време валеше лек дъжд.
В момента имам две работни места - едното в университета, другото е по Кресненското дефиле, по един проект. На първото, хората от администрацията излизат в отпуски когато си поискат. Нямат и никъде написани правила и модели за конструкция на доклади и куп други неща. Ние трябва от нищото да ги знаем тези неща как се правят. Естествено...А на проекта по шосетата по дефилето..аз даже не знам защо се записах там, може би заради парите, вече два-три пъти щяха да ме отнесат разни адекватни шофьори (за единия път си признавам, аз бях виновен).
О, бях забравил за един много готин момент. Някъде между края на Октомври и до преди 2 седмици дебитната ми карта беше изчезнала. Само един вариант ми се върти в главата и той е, че пак съм теглил пари да давам за някаква безумна простотия и от чисто невнимание и нерви съм забравил картата в банкомата, няма какво друго да е. И там главоболия..добре, че поне персонала на банката е адекватен и готин. Дават ми нова, брей..Готина е, не че ме интересува. Тръгвам да влизам в метрото да се прибирам. Бариерата започва да ми пищи и да ми свети в червено. Е какво пък сега? Имало две карти. Чете ми дебитната карта, като такава за градски транспорт. Сега всеки път като влизам (което понякога става по 3-6 пъти на ден) трябва да вадя картата за градски и да я прибирам. Първо, че е много досадно, второ че трябва да внимавам и постоянно да гледам да не изпада нещо от портфейла/джобовете.
Всеки шибан път като ходя до кауфланд разни неадекватни лелки и баби просто решават, че трябва да се бутат, пререждат и спират по средата на пътеките, ей така изведнъж. Бял кахър! Е да, ама като се случва всеки път и на фона на останалото..не е много бял. И хем избирам да ходя там в някакви убити часове, когато уж няма хора. То 5 души да са, 4 ще са баби и кухи лелки.
Изгубих си флашката, на която имаше важни неща. Не знам как..Връщах се и питах, казаха, че я няма (не ми е за първи път да я забравям в принт центъра, в който ходя).
Онзи ден забивах колчета за едни дръвчета и два пъти си халосах ръката с едно нещо като чук, защото съм зле естествено.
Лицето постоянно се обримчва от и аз не знам от какво. Мисля, че е някаква реакция към боклуците, които ям. Ама дай пари за хубавите неща. А може и да е, както се беше изразила една стара приятелка преди много време "пъпка недоебка".
Постоянно изтървам и забравям някакви неща, та се налага да се връщам. И разни други моменти, които вече са в рамките на нормалното. Да, в рамките на нормалния дразнещ живот, от който по някакъв начин се прехвърлих на следващото ниво. Не знам как и защо започнаха да ми се случват такива работи. И всичко това е само от средата на Септември до сега. Не искам да се връщам по-назад, че ще стане страшно и ще изляза бахти мрънкалото. Не че сега не излизам такъв, но заслужавам ли всичко това? На фона на всичко останало, което преживявам? Разбира се! И пак казвам, годината още не е приключила. Може и да съм пропуснал нещо, но нека. Стига съм си спомнял тези досадни неща.
