Последни сънища.

Като увод ще споделя, че сънувам всеки път като спя и обикновено помня сънищата си. В по-спокойните нощи сънувам по 2-3 на веднъж. Понякога свързани, понякога не. Еротичните са на месец веднъж. По време на движение (пътуване) имам навика на сън да се спъвам и буквално да подскачам на седалката и хората да ме гледат странно. Не съм особено бълнуващ, но е имало куриозни случаи;). Убийства, сеч, полети, високи скорости, секс, битки, смърт, ужъси, извънземни, апокалипсиси, течни сънища - това са основните тематики. На скоро даже взеха да се появяват и пророчески, така да се нарекът, сънища.

Такааам. Ще започна от сутринта на 01.06.2009. Последния ми най-интересен сън. Страхотно събуждане! Даже май единственото толкова глупаво и екстремно. Да, простотията присъства все пак;) да не забравяме, че това все пак съм АЗ! Та така.

Семейната идилия е развалена:

Аз, не присъствам физически а само наблюдавам.

Семейство - майка, баща и около 7-8 деца (бебета) бягат от някакви хора. Родителите бяха костюмирани, а преследвачите някакви си тайни служби. Обстановка - Джунгла, реки свързващи се в нещо като езеро-язовир, заобиколена по неестествен(язовирен) начин с бетонна стена, доста дълга и висока. Бегъците бягат с шок и ужъс като всеки е награбил бебета и влизат през някаква, очевидно изкуствено създадена, с взрив, дупка в стената на бента. Вътрешността представлява канали, стълби, коридори и всичко каквото може да има в един бент. Естествено влагата, локвите и липсата на светлина са константа. В паниката си, не помня точно как, се случи така, че родителите захвърлиха за момент децата си и се втурнаха по едни коридори и стълби водещи към по-горните нива на бента. В този момент аз вече присъствах физически. Обикалях разни тъмни тунели и намирах плачещи деца из локви и дупки. Обстановката напомняше, че скоро из тези места е имало явна битка с огнестрелни оръжия. Присъстваха множество дупки от взривове. Не обръщах особено внимание на децата. Не ме интересуваха, не ми трябваха, не ми пукаше за тях. След време намерих коридора който водеше към някаква част от бента, където външната стена липсваше с доста големи размери и наоколо имаше само развалини (очевидно това място е било цел на ракета или нещо такова). Та за да стигна към края на откритото помещение трябваше да продължа по един прав наклон, без стълби, не особено стръмен. Навсякъде бе осеяно с все повече и повече деца. В един момент се появи майката. Раздърпана, обезумяла с оръфан костюм. Вероятно (както би трябвало да напомня външния и вид) тя беше репортер и веднага извади един микрофон и започна да ме разпитва някакви неща от рода на какво се случва тук, каква е идеята на цялата ситуация и както беше разгорещена и обезумяла (като репортер) в един момент се срина в тъга и ужъс като започна да ме разпитва къде са и децата и как може да ги прибере всичките. Тогава падна на колене и започна да реве. Бащата беше на ръба на "етажа" и гледаше разкрепостено на вън. Гледката бе..джунглата, но доста от високо - явно сме били на едни от последните нива на бента. В същия момент се чуха хеликоптери. Това вероятно бяха "тайните" служби които преследваха семейството. Те изпаднаха отново в паника и се разбягаха. В този момент аз отново се възнесох и започнах да се отдалечавам от цялата бетонна структура и виждах как родителите бягаха хванати за ръка и се опитаха да скочат във водата, десетки метри надолу, докато хеликоптерът поради някаква странна причина се развали и се разби в покрива на бента и направи нова, огромна дупка, цялата в пламъци и пушек.

Вниманието ми после се пренесе към друга част на джунглата, където растителността постепенно придоби по умерено-континентален характер. Станах свидетел на партизанска война между чехи и сърби. Отново не съществувах физически. Из някаква горичка, където имаше огън наляво на дясно в едни храсталаци се криеха мъж и жена. Мъжът подаде на жената някаква черна проста малка раница, в която имаше някаква бомба. Жената се изправи и сложи втора раница на раменете си (докато държеше първата в ръце), която представляваше джет пак..доста примитивен - с два дълги черни ауспуха, които след като запалиха изхвърлиха струя огън о опожариха почти всичко около мъжа. Жената се отправи през клоните към някаква барикада, не далеч, изградена от разни мебели и битови отпадъци. Метна раницата и излетя на другаде. Раницата падна зад барикадата и се взриви, като всичко пламна. Две тела хвръкнаха. Едното бе на малко момиченце, което започна да се гърчи на тревата сред огъня и една жена, очевидно майката, която се навря в някви останки от барикадата. Тогава от гората изкочиха (пеша) чехите, грабнаха детето и побягнаха навътре в гората. Жената веднага хукна след тях. Постепенно преследването продъжи извън гората, в няква долинка заобиклена от другата и страна от планина. От леса заискачаха други хора. В този момент аз се материализирах и последвах тълпата. Те настигнаха чехите и успяха да вземат детето и побягнаха. Аз останах сам срещу чехите, които видимо не бяха доволни от ситуацията. По земята имаше разни останки от някогашни къщи и бе осеяно с дъски и всеки грабна по една. Успях да ги посплаша като размахвах моята заплашително. Жената се отдалечи, но мажът не, тъй като неговата бе по-дебела и имаше пирони по нея. Опитах се да му я избия или да го ударя, но той просто бе по-силен с по-здраво оръжие. Тогава ми хрумна да го изритам с кубинките си в дъската и тогава да го изгърмя в главата с моята и да свърша с него. Десен крак, на ляво, към дъската в ръцете му. Е...така и стана. Само дето явно в агресията и яростта си надминах света в ума ми и изгърмях рамката на прозореца над леглото ми. Хахаха...мда. Обелих си кожа от крака и ме боля доста! Е поне не се опсах!

А сутринта на 02.06.2009 до колкото помня, имаше мощен секс с някаква мацка дето си няма и на идея коя. Даже като се замисля не и видях лицето. Даже обстановката бе семпла - някаква пейка в някакъв парк и беше мрачно. Останалото ми избягна.

Това е засега.