За малко да полетя в космоса.

            Този ще е на български, че толкова рано сутрин не ми се бълва ангълски. А е вече 5:30, въпреки че се събудих в 5 без нещо. От какво? От един изтърван сън. Как така изтърван? Ами просто изгубих контрол над нещата. Мина доста време от както сънувах нещо по-съществено и някак си съм се поотучил да си контролирам сънищата. Не че преди можех кой знае колко, но все пак се получаваше. Та нека разкажа и тази история.

            Вися си аз в стаята ми в родния Бургас и по някакъв начин, аз получих информация, че заедно с моите колеги магистри от университета сме избрани по някаква програма от НАСА. Бях зашеметен. До този етап в живота ми съм си изпълнил почти всяка мечта, а има доста които се изпълняват в момента. Но както всеки човек, така и аз имам една недостижима - да летя в космоса. Разбира се с моите шарени оценки от университета и гениалната ми специализация, нямам много работа в някоя космическа станция или експедиция до пустия Марс. Да не говорим, че физически имам разни проблеми и има шанс да се проваля на тестовете. Ама това е съвсем различна тема, тъй като става думза за сън. Там нещата просто се случват. Та да се върна историята, голяма скоба отворих.
            Разбирам аз, че ще се случи нещо уникално, засягащо не само мен и моя живот, но и този на моето семейство и приятели, град и държава, свят. Толкова млад и постигнал почти нищо и изведнъж БАМ! В космоса! Общо взето, това което последва и което представлява цялата ми история е самата препарация за пътя. Информацията, която с колегите получихме е, че трябва в 17:00 да сме на летището в Бургас, там ще ни чака малък частен самолет, с който ще излетим до някакво друго летище и от там вече за Америка. Имах около ден да си оправя багажа. Без много да мисля, цялата препарация ми беше за пътуване в самолет. Всякакви "опасни" предмети в основния багаж, който в случая беше куфар (от почти две години пътувам само с туристическа раница..странно а) и разни отбрани предмети в ръчния багаж, включително компютъра ми. Викам си сега, какво ще ми трябва за един космос. Аз ще съм по цял ден в една станция и ще върша някаква работа. Майка ми ме попита (тя беше нон стоп около мен) дали ще имам свободно време. Казах и, че до колкото ми е известно имам някакъв отрязък от "деня" в неделя..нещо което съм прочел някъде или видял по някакъв филм. Но общо взето е тъй, там нямаш много свободно време. Е да, забравих да спомена най-важното. Престоя ми там, щеше да е три месеца. ТРИ месеца. Та си викам, дай да си взема книжка. В момента, в реалния живот се мъча да препрочета "Силмарилион" на Толкин. Чак в последния момент преди да тръгна се сетих, че аз отивам в проклетия космос, трябва ми някаква яка фантастика! И за беда, цялата ми скромна библиотека от такива книжки е в София. Търсихме с майка ми бургаските рафтове и намерих какво ли не, само не и фантастика. Нямах особен избор и се примирих.
           А споменах станцията. О каква станция. Всички си представяме как някакви учени се бутат из тесните сегментни тунелчета на Международната Космическа Станция "МИР". Е като на сън, по имейла от НАСА ми бяха пратили 3D схема на моята станцийка, в която можех да се разхождам свободно, нещо като в Google Street View. Google space/ship interior view, wow. Опа, ангълски, бягаме от него. Та в момента хич не ми се занимава да го рисувам, защото още ми е прясно в мозъка как изглежда станцийката, но ще я илюстрирам с думи. Грамаден, корабовиден корпус, 50х50 метра горе-долу, Всички лаборатории, двигатели, пултове и всякаква електроника бяха във вътрешната кухина на кораба/станция. Палубата представляваше два купола. Един яйцевиден по средата и един, който го заобикаля..като геврек. И двата бяха пригодени за почивка и релаксация. Пространството в тях бе нашарено с пейки и растения, а най-странен бе вътрешния купил. Той бе обсипан с...с Храна. Да, бяха пръснати всякакви блюда и пакетирани храни. В инструкциите пишеше, че това обаче е само демонстрация на кухнята, която ни чака горе. Реално няма да ги има там. Доста комично, при положение, че в космоса храната доста по-различна и общо взето не бих я нарекъл храна. Друго по-интересно, беше че формите на корпуса бяха доста разчупени. Дизайна нямаше нищо общо с модерните овални совалки и грубите бъчвовидни спътници и станцийки. Опашките по задната част бяха изострени и издължени, леко разкривени на страни. Имаше бразди по страничната страна на протежението на кораба/станция, която по цвят беше бяла със сини ленти тук и там.
            Та да се върнем на багажа. О, как така ще се ходи в космоса без подходящи тениски. Дрескода трябва да подчертава космическото. Е набутах тениски на групи, които пеят за космоса. Реално имам само три такива - Darkspace, Emperor, Midnight Odyssey. А как така ще тръгвам аз на някъде и няма да се препълня с подходящи музики. Откъм тия тематики там съм презареден. Та двата ми плейъра и телефона бяха препълнени. Даже някакви филми си качих. Не че щях да имам време за тях, ама такива са ми процедурите преди път.

                                   
             Времето минава вече и скоро ще се наложи да тръгвам. По някаква причина трябваше да сляза до магазина и по стълбите на долния етаж бяха излезли съседите. Въпросните, които видях принципно не живеят на този етаж, но нищо, аз пак им се похвалих, че ще летя в космоса! Те както обикновено ме изгледаха с изкуствени физиономии и ме поздравиха. Като се върнах вече беше четири без нещо, и като че ли нямах много време за губене. Баща ми трябваше да ме закара с колата до летището, та аз и майка ми започнахме да го юркаме. В същия момент аз звъня на колежката Емилия, която също щеше да идва. Идеята ми бе да се координираме, защото реално аз не се бях чувал с тях и нямах представа те на какъв етап от приготовление са. Трябва заедно сме на летището след час, а те никакви не се обаждат. Абсолютно несериозно и недопустимо. Не може да закъснеещ за такава среща. Няма време за губене, майни винаги могат да се теглят. Баща ми се приготви, а въпреки, че беше следобед на вън бе мрачно и студено (бях с панталон и блуза). Подхващам си аз раницата и куфара и тръгваме по стълбите, тъй като съм на последния 5ти етаж и асансьор няма.
               И докато мъчех куфара по стълбите ми изскочи пред съзнанието, реализация за поредната глупост, която бях направил. Това, което знам за космонавтите и отиването в космоса е, че човек има право на до три килограма личен багаж. А аз мъкна по стълбите 15 килограмов куфар + раница. Браво на мен, вишист, младия учен. Викам на майка ми, че сме много смотани и това не го премислихме, ама вече нямаше време. На място ще разсейвам какво ми трябва горе и какво не. Е започнах да се тътря славно надолу, с идеята после да летя, брех. На долния етаж вратите пак се отвориха и съседите пак започнаха да слухтят. Бях длъжен за пореден път да има се изхваля в лицата, ЧЕ ЩЕ ЛЕТЯ В КОСМОСА. Насреща ми, едната комшийка, дето мястото и е или на третия етаж или в къщата зад блока, ми се ухили и каза, че те па си имали ново момченце. Ами супер, имам бегла представа, кой от тяхното семейство би могъл да има някакво потомство, абе да са живи и здрави, аз отивам в космоса.
              Дотътрихме се с баща ми най-после до входната врата. Той я отвори и ми направи път да мина, а в същия момент ми звъни Емилия по телефона. Вдигам и веднага я питах какво става и какво се случва с останалите. Тя ми каза, че нямала идея а тя била почти готова. Странното е, че тя по принцип е в София и не знаех как за вече по-малко от час ще се домъкне до летището на Сарафово. Казах и, че това е абсолютно несериозно от тяхна страна, и няма причина да се моткат по този начин. Не отиваме на някаква глупава среща за пиене на бира, дето може да си закъсняват колкото си искат. Отиваме да гоним частен самолет, зад който седи НАСА и изобщо целия свят. Ако още в началото се изложим, дали изобщо ще ни допуснат по-нататък? Тя нещо ми измънка и ми затвори. Е толкова се притесних, че се събудих. Смотано. И се търкалях и не можах да заспя отново. Сън с мен такова нещо не е правил от много време.
              Е, това бе последната по-интересна история, развила се в безкрайното ми съзнание. Най-ме е яд, че сънищата ми не са пророчески, което означава, че това едва ли ще се случи. Благодаря ти, мозъко мой. Току що уби и последната ми надежда, че мога да полетя извън планетата Земя. Та всъщност вече са ми две мечтите, които нямат сбъдване. Тази и да бъда безсмъртен, та да видя края на нашата цивилизация. Мечтата ми да живея в утопичен свят още не е загинала. Там надежда има. Останалото са някакви стандартни глупости, които са достижими.

Обръщение към народа. Част Трета

До скоро смятах северно американския (в частност този на САЩ) народ за глупаво и безхаберно стадо неонационалисти, ако мога така да се изразя. Нещата обаче изведнъж се пренесоха толкова на Изток, че вече изобщо не им следя америката. Какво да им е следя аз, закопават се, копка подир копка. А ние? Дето само хулим и се бием по гърдите. По-добри ли сме от тях?

Да, в България има доста нередности и недъзи от страна на законите и тия в народното събрание. Да, като демократична държава, народа има право да казва каквото си иска и да негодува срещу тези проблеми. Обаче, аз такова 0сиране не бях виждал. В предния пост описах протеста за Иракли, който се превърна в протест за Пирин, Корал и Дюни, та чак отиде до нововъведението, децата над 4 години да ходят на задължителна детска градина. Това протестЧЕ, не може да стъпи и на малкия пръст на селянията и малоумността на тия от Орлов Мост.

Хайде да започнем от хората. Изключително малко мои близки приятел, дори по-далечни, че даже повечето ми познати, дето сме на здравей здрасти, не са стъпили на тия протести. Това говори многозначно за вида и капацитета на тълпата. Естествено не говоря общо, нали..винаги има изключения.

Още за хората, тия прекрасни обожествени животни, владетели на света. Ми те не знаят какво искат? Нужно ли е да коментирам хилядите безумни искания за оставки и линч и не знам си каква друга глупост. Значи в начолото искаш Бойко да се махне, после го искаш обратно. Ако зависише от мен, хора с подобен манталитет нямаше да са на улиците, ами на друго място. Провокатори ли? Трън в гъза на трънака. Скандирания? Българския речник (подобно на сръбския и македонския) е доста богат откъм епитети. Общо взето следях повечето неща от разни livestream медийни и немедийни източници. Чух и видях достатъчно. Защо не отидох на протест ли? Защото ако ще гледам как разни качулати дейци на народната революция, замерват с храна (после ще реват и за нея, че е скъпа) разни сгради, които техните бащи са строяли и разни полицаи, които си вършат работата, по-добре да ида на футболен мач и да погледам малко овладян вандализъм. Смешна работа. Аз не казвам хората да си седят по домовете, нека протестират. Ама има тооолкова много от тях, които не трябва да го правят, че цялата работа губи смисъл. А да спомена и друго нещо. Горе долу половин милион, хайде малко повече, са тия които протестират. Ами останалите? Ами ако аз организирам протест срещу протестиращите? Аз ако имам проблем, ще изляза и аз на протест. Нямам проблем. Надявам се и тия останалите 6.5 милиона или колкото са останали. Или ако имат, са достатъчно умни да пропуснат тия реалити шоута по улиците. Аз не искам стандарта ми на живот в България да се диктува от някакви непознати псевдо хулигани със съмнителни дипломи от улицата. Не, против това съм. Винаги съм гласувал и ще продължавам да гласувам. Не за тях, а за хора, които на теория знаят какво да правят с цялата тая дандания.

Минаваме на политиците. Хитри човечета са те, но не по-малко смешни от тия другите граждани. Но за разлика от тях, те са значително по-образовани (поне по-голямата част от тях) и знаят, че в тая държава нещата ще станат бавно, та защо да бързат, ами не побавят още малко. Крадене и корупция винаги е имало, има и ще продължава да има. Колкото и граждани да се изпотрошат по улиците и да се дехидратират от плюнки и зверска пяна, нещата ще останат такива каквито са. Какво си мислят хората? Че ей така от небето ще паднат едни чисто нови, непокварени политици, магистрати и тем подобни ли? Че с какъв акъл я мислите тая работа? Или то акъла ви стига до това да се излагате по улиците със стадните си абсурди. Ама тия от горе са по-хитри. Добри кукловоди са, каквото и да си говорим. Разни заплахи за атентат, детски пистолетчета срещу Бойко, онзи Театър (навързват се нещата) с Доган, хитрите маневри на Дянков и Борисов...и още куп куп неща, случили се малко преди близкото минало. Ония си знаят какво правят, не е особено трудно да предвидиш действията на един народ, които са се случвали и преди. От развалени политици отърване няма, въпроса е, кой върши по-добра работа. Народа ако иска оставки, сам си копае гроба. 

Ще прелетим и над безконечните земи на Facebook. Нямам навика да се занимавам с настройки и какви ли не глупости в тоя смотан сайт, за да блокирвам съобщения от сульо и пульо. Направо трия! Та естествено всичко извира от там. Безброй талантливо изработени колажи, с гръмки послания и снимки на висшестоящи. Лавина от тоалетно съдържимо. Безумни провокации, наситеност на използван Caps Lock, краен и ненужен национализъм. Моля? Не мерси! А кой е потърпевш? Народа разбира се! Вече в няколко предни поста съм коментирал състоянието на младежетта в страната и на умствените и потенциали, ошлайфани от модерните поп-култури и традиции. Тия няколко милиона българчета, с чин граждани, просто чакат да се случи нещо такова в изключително скучния им и монотомен живот. Те са абсолютността на аналогията, със за разлика полезното, селскостопанско животно - овцата. Пришпорваш ги и айдеее..вече сме народ и се борим..за всичко! За абсурдите! Ами самоизбийте се, че да се свършва!

А къде да спрем? Или то крайна спирка няма цялата тая шоува изява. Медиите ли да коментирам? Хем не ги харесвате, хем ги гледате. Как става тоя номер? Има интернет, има разнообразие от достоверни източници за това и онова събитие и проблем. Полицията ли? Хората си вършат работата, изкарват си хляба. Високите сметки? Да, корупция има, нали за това сте на улицата, ама сме развален народ, и не става работата.

Ами мисля да завърша с най-новия епизод на цялото това шоу. Въпросния Пламен Горанов. Пламен Горанов, Пламен Горанов та Пламен Горанов. Аз не мога да си представя, този покойник, какво си е мислел и на какви наркотици е бил? Колко трябва да ти е акъла, да отнемеш живота си за това, че че не те кефи системата. Живота е най-ценното нещо. Не знам, този херос може да е вярвал в някаква религия и да си мисли, че ще се върне и ще живее в променен от него свят. Дано да е така, че на гражданите им се изприщиха разните комуникационни органи да го оплакват. Направете го Светец направо! А липсата и на елементарна мисловна дейност на хората, вдъхновени от Пламен, направо създава един купол, възпрепятстващ здравия разум да се завърне. Лабилни, слаби и болни хора се самоубиват постоянно. А някои с доста по-сериозни причини. Тях само ги дават по медиите като новина, а ние цъкаме и си викаме "еее гледай го тоя". Един (а вече май двама) ще го направят, когато простия българския народ си е свалил и малкото гард, който има в гладкия си мозък , и вече дни на Национален Траур се искат. Прост народ сме. Кофти е че говоря така за загинал човек, ама това е истината. Всъщност не ми е жал, на мен ми е все тая. ХОРА УМИРАТ ПОСТОЯННО, за какво ли не. Този купол, изграден от нещо несъществуващо е изумително! Човек може да се пристрасти към идеите си до такава степен, че друго мислещите около него трябва да бъдат изгорени на клада! Ами май сме 21ви век, технологиите и науката движат света ни, ще пращаме хора на други планети в скоро време, всеки ден телескопите ни наблюдават все по-далеч и отдавна във вселената. А ние тука се самозапалваме пред някаква сграда, напук на някакви чичковци, на които им изтича времето, така или инъче. Ехо? В мен ли е проблема? 

Ами аз съм враг на народа, не почитам националните Герои, не подпомагам революцията. Смърт за мен и за всички врагове на Република България. Защо?

Обръщение към народа. Част Втора

След видяното вчера на поредния протест, в един момент ми стана скучно да се смея. Значи, не знам дали това важи и за другите нации (предполагам да, нали сме хора) ама снощи бях заобиколен от човешкия подвид - овца.

Първо да кажа Браво! Да, много хора се вдигнаха срещу поредната простотия на управляващите и някак си имаше скромната атмосфера на правене на нещо смислено. До един момент. Много нямах идея как ще стоят нещата и се застопорих с колеги уж отстрани, а се оказахме най-отпред, та видях за какво иде реч. Гневни граждани, скандиращи някакви си негодувания срещу скромната ни корумпирана политика. Е и аз скандирах, какво да правя. Нали съм овцъ като другите, та да не се цепя от стадото, че токувиж ме изгонило и да изпусна сеира. Папараци бол. Тия доволни от управлението, страхотно облечени българи със скъпи камери снимаха безспир хипари облечени в градски дрехи. Кой кого подкрепя, и кой срещу кого се бори не знам! Няма значение! Хората по улиците или гледаха като смаяни, че как тъй някой от народа ще се вдигне против тия горе..та това е лудост! Или пък, евала им на тия, ама аз съм над тези работи. А може би, чакай да си затворя прозореца, че не чувам битивито от тия безхаберници от улицата.

До тук със скромното шествие. После на някакъв площад се събрахме, а аз разбира се още бях ухилен на тая мини-прото-революция. Тарторите се качиха на някакъв товарен автомобил и се започнаха типичните мегафонни проповеди. Ей тогава вече бях с ухилена зяпнала уста, не от това колко е забавно, ми колко парадоксално смотани хора сме. Оня от горе си бълва копипейстнатото от медиите, като от време на време нахъсва тълпата да крещи какво ли не, че даже и да пее. Какво сега? Аз на концерт ли съм или не? Че и скачахме, поне 3 пъти. Който не скача не харесва природата! Абе.....то има ли смисъл да коментирам капацитета на тая смотана пропаганда? Ами ако бях съкат, или имах друг проблем и не скачах? Да си сложа табелка на главата - не мога да скачам (защото съм бял) или да търпя мъмрения и подигравки/сочения с пръст от околните активисти. Трагедия! А тя постепенно започна да се превръща и в трагикомедия, когато на 'подиума' се качи някаква жена с бебе на гърдите, което така и не разбрах дали е истинско, защото не му чух рева нито веднъж, а на мен ми се рева по-едно време. Даже не видях да мърда. Страшни пиари бих казал! По едно време някакъв дядо хвана мегафона и тръгна да ни хвали как сме се борили против управлението и тем подобни. Как не започна да скандира Тато, чудно ми е просто! Та в общи линии стадото търпяхме овчарите около 2 часа и после си изпяхме химна и всеки към кошарата.

Да допълня и че на моменти някои скандирания ми се сториха доста куриозни: 'Иракли!  Иракли! Иракли!' аз го чувах като Цигани! Цигани! Цигани! ; 'Мафия! Мафия! Мафия!' - 'Мастика! Мастика! Мастика!' и прочие.

Цялостта на вселената се запази тая вечер, защото парадоксите се изключваха един друг и изчезваха.

На тоя протест имаше само млади хора, дето повечето се търкалят голи из плажовте, за които ставаше дума всъщност (и не само де, ама основно). То и аз съм в това число, не бягам! Ама другите граждани си траят. Това не е тяхната борба! Държавата трябва да ги бодне и тях за нещо, че да се сетят. Прост народ ли сме? Прост сме! Просто ли ни е управлението? По-скоро е глупаво и не знае какво прави.

В момента всички мрънкат и се шегуват грубовато с комунизъмъ, че правил от хората роби. Ами сега какво сме? Свобони? Демокрацията просто ни казва какво Още може да правим с живота си. Пак ни водят едни и същи хора, а ние с един и същ акъл ги следваме. Дали ще е медия, дали ще е тартор, дали ще е министър. Все един дол дренки. 

Не на магистралите! Ами ок, ходи ми цял ден на стоп НА МОРЕ, че пестиш заплатата от гадната работа, която си си хванал защото или си мързелив или си без образование. После ходи протестирай, че държавата ти виновна. Е нека си е виновна, ама и ти не си цвете за мирисане. Като не ти е кеф, бягай в чужбина! Ама не искам, България е моята родина! Е...нямаш угодия бе!

Страшна бъркотия сме. И не само ние, ми и другите народи. Това, което ни отделя от Запада например е, че там лайфстайла е по-добър, но за сметка на по-ограничени хора. Те не мислят какво се случва около тях, те са щастливи от това което им идва от горе, защото така ги учат. Нас на нищо не ни учат, па и ние не знаем какво искаме. Нарича се манталитет, даже Балкански! Верно, трудно е да си живял под робство средно по 300-400 години (визирам целите Балкани), че после и Гадния Червен Режим. Сега трябва всичко да е радост и щастие. Искаме да сме като тия на Запад. Как? Като роботи ли? Още са ни млади умовете и преливат от свобода. А в Япония например, положението е било сходно. Ама те са си сами и общо взето не искат да имитират никой, а управлението просто не слага граници на прищявките на народчето, та за това те сега са 100 години пред нас.

Отвращавам се от почти цялата ни модерна цивилизация. Изприщили са ми се пръстите да го обяснявам това в постове на ангълски, ама ще продължавам да го повтарям, че ако не споделям  се трупа и се отразява зле на психиката. А хората общо взето не искат да слушат за това, защото имат много по-големи проблеми от това да мислят за смисъла на расата си. Те па си мрънкат колко им е гадно на работа, че шефа им е гъз или доцента е с комплекси. 

Детинско е да го мисля това, но искам просто да искчезна от тук и да седя някъде отгоре, да си хапвам и пийвам благинки докато гледам поредния епизод на реалити шоуто 'Mankind on Planet Earth'. Или, дай да мисля на кое кафе да ида и пред кой да се изфукам с успеха си и новите придобивки. Ммм...момент, кво ти пука.. Живей си живота! Ми не мога! Нямам комарник против хора!

Айде, леко робство!