Всеки ден сънувам по безброй интересни и интригуващи сънища! Но просто не ми се занимава да ги описвам. Хм...как да го обясня. Когато човек живее толкова много, нужно ли е да води дневник за всеки свой ход? Не, излишно е. Еми ето го и отговра към моя проблем.
Почти всички мои добри приятели са ми казали "Моля те, спри да ми разказваш сънищата си!". Ок :) Те губят! ВИЕ губите. До сега съм споделил не малко количество информация, обхващащо не малко хора. А това, което се вихри в мен през последните 5-6 месеца е невероятно. Говоря така, защото има причина. Пак казвам, аз сънувам постоянно и всеки ден. Всяка сутрин аз ставам и в главата ми се въртят приключения, които съм изживял в друг свят, но не изпитвам умора! Не са някакви глупави случки. Винаги има интрига. Винаги има намесен мой скъп приятел, или човек който обичам. Все повече и повече се появява епичноста и екстремноста! Съпоставки и стари чувства се смесват в микс на неопределима емоция. Когато срещна някой по улицата или в заведение, просто не мога да се здържа и му казвам "Аз те сънувах!". Мда. Дори и малка роля да има, там където е бил е била важна. Разбира се, има хора които се опитвам да отпиша от спомените и живота си, но явно това е грешен подход. Колкото повече се бориш срещу тях, те толкова повече те обгръщат със страстното си блаженство (градено от факта че съществуват). И какво ми остава? Да се боря срещу тях, или да се предам? И в двата случая губя, и в двата случая се предавам. Каквото става, нека става. В сънищата ми всичко е прекрасно, но като се събудя се чувствам просто като боклук. И все пак. Продължавам да живея в светове на абсолютен хаос, който сътворява перфектния ред, спрямо вечния закон на баланса. Просто не съм седнал да описвам изживяните моменти: Смърт, Убийство, Страст, Мъка...и като цяло, всичко което може човек да си помисли. Изживявам толкова много емоции за една нощ, а през деня гния в застой и лъжи. Искам да избягам от реалността? А има ли изход? Ми..
