Преди година и нещо, с моя приятел Пламен (Шу) бяхме подхванали една интересна тема за смъртта и хората. Той се бе натъкнал на някакви стихчета, писани от млади хора по време на войните в България, след освобождението. Бяха доста мрачни и тъжни. Принципно.. Но на мен естествено ми бяха малко смешни. Таа казах си аз, че не е голяма философия да драснеш подобно нещо и сътворих три стихчета. Едното посветено на смърта, второто е по-фолклорно, а третото обгръща една приказна част от природата. Ето ги и тях.
Момче
В стая, без прозорци, без врати
Младо момче на стол седи
До него тъмна свещ блести
Лицето му да озари
Студ властва над тялото му
Червеи излизат от очите
Тъмнина витае из ума му
Тъга извира от стените
Кой ще го намери
Кой ще го погребе
Забравено човешко тяло
В царство на грехове
* * *
Лица
По пътечка от селото далечно
През море от дървета безконечно
Стара къща, самотна седи
Обладана от духове и мъгли
Казват, че над гроб е построена
От самия дявол изградена
Никой не живее там
Никой не я посещава сам
С факла светла, в черна нощ отидох там
Нарамил мех с вода и брадва на колан
Любопитство ме заведе там
И от гледката останах прикован
Луната озари двора със сноп светлина
И видях, заровени лица
От къщата се чу тътен силен
Излезе през врата Дяволът угрижен
Страх го бе, за градината му мила
Страх го бе, за черната могила
Вперил поглед в мен
Изсмя се той през корем!
"Момче глупаво! Махай се веднага и не казвай нико му!
Че и твоето лице, ще ми стане цвете в градината!
Ще те поливам с кръвта на монахинята!
Тази която зове себе си, майка твоя
Ще бъде вечно моя!
Бягай на далеч и нико му, нито реч!"
Втрещен аз бях
И факлата изтарвах
Побягнах към селото ми родно
През храсти и дървета неуморно
Стигнах аз, в дома си мил
И за вчас забравих, где съм бил
Ни лица заровени, ни Дявол гневен
Изчезна всичко, като сън черен!
* * *
Царе на свободата
О, там далеко!
Далеко под синьото небе
Където се стели безкрайното поле
Стени от планини и вечни гори
Го бранят от зли очи
Далеко там, където вятърът пее
Далеко там, където хоризонта синее
Талази от зелена и равна трева
Се стелят до безкрайност, до края на света
Тропот от копита, песента на конете
Свободни и горди, неуморни са им нозете
Като силен вихър, страховит
Те препускат по дома им, открит
Не знаят те, що е страх
Не знаят те, що е грях
Вечни и свободни
Силни и неуморни
Далеко там, в царство необятно
Далеко там, под небето свято
Препускат волните коне
Царе на свободата са те!
Добър си, деа...
ReplyDelete