Ах тази нелогичност!

Преди 2 дена, нощния покой отново ме отнесе към нови земи.

Град, напомнящ за Бургас. В този град съм бил и преди. Имам доста сънища свързани с него. Разбира се минаха дни от както сънувах това и не помня всичко. Е ще започна с това, че на някаква поляна пред един блок имаше концерт, на който забравих кой щеше да свири. Не бях сам. Имаше много приятели там. Лично аз се движех с момичето Елена! Та сцената представляваше една дървена плоскост, турена на тревата. Полянката не бе голяма стотина метра диаметър. А пред самата сцена имаше някакви подобия на ограждения, съставени от..нещо като водосточни тънки тръби, но не точно. По-скоро перила, образуващи пътеки пред сцената и всеки зрител имаше определено място от пред, а останалите просто се бутаха назад. Тука съня напомня на концерта на Dream Theater, на който присъствах преди седмица. Напомня по това, че на събитието отново бях с Ели. Не искахме да се бутаме да сме най-отпред и седяхме по-отстрани и назад. Така бе и в съня...поне идеята бе такава. Помня, че видях един приятел - Делю (който беше и на Dream Theater) да се бута сред тълпата. Но аз реших, че е рано да се нареждаме за шоуто и мръднах назад. Ако не се лъжа Елито бе зад мен през останалата част от съня. Отправих се към една част от поляната, която представляваше изрязана стая, в която имаше голям шкаф с няколко чекмеджета. Около него се бяха насъбрали доста хора и бяха заинтригувани какво има вътре. Някои от тях ме подтикваха да ги отворя с идеята, че може да има изненада вътре. Е, сторих го. Нищо специално не намерих, освен стари вехтории - разни листи, части от някакви машини и това което ми направи най-голямо впечатление - следи от монети по долната дъска на чекмеджето. Все едно някой е сложил стотинката там и я натиснал толкова силно, че да се отпечата. Това ме заинтригува и започнах да оглеждам следите и да го опипвам. Бях две всъщност, от една и от две стотинки (като парични стойности). Последваха няколко отивания до сцената и няколко връщания към шкафа, като наистина не помня подробности. После се оказа, че един приятел е направил нещо и в момента се води дело за него. Става дума за Кампуса (Камен). Той беше сгафил нещо, но не мога да се сетя какво. Не беше свършил нещо както трябва и както бе обещал на някой и бе осъден за 3 или 5 години, не помня. Това незнам как го разбрахме..май по нечий телефон. Идеята бе да отидем до съда в този град и да видим дали може да направим нещо за него. Аз и още някакви (май Ран и Насо) се качихме в някаква кола и се отправихме към съда. В един момент спряхме и продължихме пеша, защото не бяхме сигурни за пътя. Започнахме да разпитваме някакви хора и те ни обясниха. А тези хора бяха част от един разкъсан поток, който се нижише към друга част на града, защото там имало някакъв си концерт. Ние много искахме да отидем, но бяхме заети все пак. Е стигнахме до съда. Влязохме в някаква сграда в един приземен етаж. Стените бяха дървени и имаше разни колони и столове и няколко дървени врати. Самата зала беше зад вратите, но не ни допуснаха. Освен нас, в помещението беше Кампуса, няколко полицаи и разни юристи. Мисля, че и родителите на Кампуса бяха там, но не помня как изглеждаха (по простата причина, че никога не съм ги виждал). Някакъв чичка ядосано ни обясни, че за Камен вече е взето решение и че е осъден на 3 или 5 години затвор и че никой няма намерение да се застъпва за него. А осъдения бе крайно разтроен и ни се извиняваше. Това незнам защо. После се отправихме към концерта, но така и не разбрахме от къде точно да минем и се събудих.

конец