Последно време сънищата ми бяха доста разкъсани заради болестта ми - шарка. Примерно преди 3 дни, когато бях доста зле и не можех да спя пълноценно сънувах как лежа и самия аз - психически съществувам в себе си и съм роб на вируса, който само ми се смееше в съзнанието и ми казваше какво да правя, че да запазя тялото живо. Нещо като принудена симбиоза. По едно време ми се струваше, че виждам и други хора болни от това нещо по същия начин да висят над себе си и да бърникат из тялото за да го държат живо а заплащането беше просто - живот. А вирусът, просто седеше и раздаваше заповеде. Рабира се, "седеше" не го сънувах физически, въпреки че злобата му придаваше вид на зъл размазан дух.
А снощи пък сънувах по-борбен сън. Аз и съквартиранта ми - Ран (като не през цялото време беше той, менеше се с други личности на сън - типично), бродихме сградата в която живеем. Реално тя преставлява стара постройка - блок, от преди 40-50 години, като образува един квадрат с вътрешен двор. А това което сънувах беше само една част от сградата, а наоколо помня само дървета и замаглени площади. Но за сега действието се развиваше само вътре. Интересното е, че живеем на първия етаж и никога не съм полагал крак на стълбите за горните етажи, но в съня положих.
Е с Ран съм и тръгваме двамата нагоре. Не помня причина. Май любопитство, смесено със страх поради факта, че не чувахме Обичайните шумове и изглеждаше доста опустяло. Та решихме да се качим и да прозагледаме. Нищо интересно до последния етаж който представляваше врата, неохотно следваща след стълбите. Вътре - таван. Разбит, прояден, гнил, дървен под. Всичко в оръфани парцали и прахоляк. Тъмнилка. Предпазливо се разхождахме, но дъските много се разскърцаха и се махнахме. Докато слизахме на долу, вероятно Ран изчезна и се появи от някъде един другар на име Георги (не познавам един двама георгевци;) ..над 10 са сигурно), който в реалния живот беше водач на една организация, в която членувах - патриотическа. Млад човек. Но нещо беше оплашен в съня. Били го махнали от лидерство и сега идвали да ни накажат. Кои? И аз не разбрах. Явно някои много лоши хора;). Той тичаше по стълбите към площада пред входа, където просто всичко тънеше в мъгла. Там заварихме една стабилна барикада. Дълга около 10 метра с 1 метър цепка посредата. Тя беше напревена от разни останки и руини от сгради. Около нея струпани разни войници в бежаво-зелено-жълти униформи и различни оръжия - пушки, автоматични кратечници и прочие. Мъжете бяха на различна възраст и бяха доста изплашени и те. Георги веднага захвана една пушка и се присъедини, нищо че беше без униформа. Тука вече идва логиката на съня. Преди да легна играх една игра - Tower Defence - целта е да защитя командия си пункт от прииждащи войски, като строя разни отбранителни машини. Явно играта ми се е отразила в съня, не на цяло, но поне като основа. Командния център бе блока, който като го погледнех всъщност ми навяваше мисли и спомени, че е щаба на организацията. Е както и да е. Аз се развиках, че да ме чуят, че аз не искам да се бия и отдавна не съм член на организацията. Един от войниците дойде, потупа ме и заедно с Георги ми показаха една карта, че тука не става дума за организацията, ами за целия..."свят" ? Всичко на картата се движеше и видях как разни странни машини и войски прииждат към нас, а останалата част от картата тъни в руини или тепърва се разрушават последни оцелели сгради и сборища. Чу се вик. Всички се прегрупираха пред барикадите за да поемат първата вълна а след презареждане да се оттеглеят зад барикадите. Всички започнаха да се бутат и в очите им се виждаше онази лудост на хора, които знаеха че ще умрат, но намираха това вече за забавно. От маглата заизкачаха разни машинарии и хуманоиди. Някой изкрещя знак за стрелба, а малко след него някой изкрещя друго - "Обърнете се!". Е, обърнахме се. Цялата сграда бе осена с паякообразни роботи и от прозорците се показваха разни войници в необясними униформи насочили мерници към нас. Прииждащите войски сториха същото. Най-нетърпеливия който беше до мен не издържа и вдигна пушка и изруга нещо, но друг изкочи и му свали дулото и каза, че няма смисъл. Всичко е свършило. Трябва да се подчиняваме на новия владетел. Всички бяха безкрайно унили и бавно тръгнаха към сградата, докато от страни вражески войници строяваха и побутваха. Погледнах отново към мъглата, но в друга посока. Различавах само разрушени постройки и нищо друго. Събудих се. Колко се събудих, незнам хаха после пак съм изкъртил и новия сън зае място в Бургас, в махалата ми. Но не помня какво се случваше и от какво естество беше съня. Обикалях да разнасям някакви предмети, да се срещам с хора и да купуваме други неща. По-рано през деня ми беше по-ясен, но вече не.
Сега като се замисля за първия сън, май скоро не ми се е случвало да избягвам битки. Нещо ме е накарало да се откажа. В играта, която играх преди да заспя ме биха малко глупаво, като дадох доста усилия и може би подсъзнателно съм нямал вече желание да се занимавам.
Може сега да направя една лека ретроспекция. Този пост ще стане значително по-дълъг, но това не е от значение.
Този сън го сънувах преди може би 2 години.
Озовах се в няква земя. Непозната земя. Безконечна пустощ. Суха земя, някога зелена. Тръгнах да се лутам през разни хълмове и долчинки докато не стигнах някакво село. Изглеждаше много мизерно. Бели, орутени къщи, улиците осеяни с мърляви и гладни селяни. Няколко ме наобиколиха и започнаха да ми говорят, че Орки :D бродят периодично из тези места и тероризират. Тъй като аз съм бил нов, млад, силен и непознат, бих бил достоен да ги спася от злото. Без да ме питат ми връчиха една дълга тояга и в същия момент ме предупредиха, че господаря на злодеите бил някакъв си майстор на такива двуръчни оръжия - тояги, копия, алебарди и какво ли още не. Разбира се аз нямах никви по-специални умения само за сопата. Както и да е, нямах избор. Тръгнах гордо аз отново през хълмовете да търся някой лагер на тия орки, че да ги поступам още от сега. Бях с още няколко "въоражени" момци. Е стигнахме един лагер - няколко палатки, запален огън, много орки. Запукахме се яката. Тъй като аз по това време в реалния живот мисля, че се занимавах с ЛАРП и имах някво понятие от бой с такова оръжие, та сабарях враг след враг, за разлика от верните ми друзя, които падаха като мухи. В един момент останах сам, гол, със сопа срещу десетина корави, грамадни, тежко въоражени орки! Следваше лудо бягство и тъй като бях значително по-подвижен се измъкнах. Бягах ли не бягах аз и стигнах до нов лагер, но с по-малко орки. Те само ме гледаха лошо, но не предприемаха действия. От едната палатка излезе висока стройна фиругра заметната с кафяво наметали, а на лицето носеше кафява маска. Явно това бе прословутия главатар, защото и той държеше сопа, но не като моята. Неговата имаше разни шипове и желяза. Той се изсмя и ми обясни, че не мога да се меря с него и е по-добре да дойда, да кленкна и да ме убие без да ме мъчи. Аз естествено се ядосах и му скочих. След няколко удъра разбрах грешката си и за да спася живота си отново побягнах. Този път единственото, което ме гонеше, бе подигравателния смях на главатаря. Стигнах до някакъв храм. Преставляваше проста коносовидна постройка 2-4/5 метра. Вътре намерих разни леки брони и оръжия. Въоражих се аз с не много добре изглеждащи кожени доспехи и захванах една алебарда, която също бе смешна - сопа с малко острие на брадва от пред. Както и да е, бе по-добре от предишното ми въоражение. Излизайки някакъв дядка ме посрещна и започна да ми разправя как ако потренирам съм имал възможност да го бия онзи, но пак шансовете са ми малки. Аз се ядосах и в същния момент изкочиха орките, които ме бяха подгонили първия път. Епа точно на време! Потренирах си върху тях и след като ги изтрепах потеглих в посока където бил домът на злодея, посочен ми от дядото. Стигнах, подобна на храма сграда, но изглеждаща доста по-добре и помня че тук таме беше окована в злато. Шатри и палатки бяха пръснати около нея и отново разни орки ми се зъбеха и кой остреше нещо, кой дъвчеше нещо. От постройката отново със смях изкочи главатаря. Целия сияещ в златни кралски доспехи, наметала. Маската му бе златна и някак си тъмна по свое му. А оръжието му - една дълга, златна алебарда, осеяна с остриета. Той направи жест с ръка към входа на постройката, който представляваше две завеси. Аз отстъпих леко назад разбира се, но той направи нещо..не помня, вдигна ръка ли какво беше и се озовах вътре заедно с него. Малка, проста кръгла аренка, не повече 3-4 метра диаметър. Той отново се изхили подигравателно, зае бойна поза и ми каза че ще умра. Хаха, мисля че това ми беше ясно. И все пак се стегнах и дадох всичко от себе си. Помня как скачахме, парирахме се един друг. На сантиметри се разминавах с отсечен крайник или да бъда наръган смъртносно. Често след подобно блокиране падах и той отново ми се смееше, след което мигновено и отчасти подигравателнио нанасяшае един точен и прицизен удър, който отново блокирвах с много зор и болка. Не помня дали успях да го докосна поне веднъж, но помня как успях да стигна до входа и отново да тръгна да бягам за живота си. Метнах всичко, брони...пръчки..каквото и да е и с парцалктие си се впрегнах да тичам далеч от лагера. Ноо все пак бях бая уморен от досегашните ми подвизи и естествено малката компанийка, която ме настигаше явно искаше да ми помогне да си почина. В един момент се отделих от тялото си и виждах себе си, бягайки през пустощтта, зад мен безброй орки. В един момент пред мен започна да се открива пропаст, а отвъд - море, до където види окото - море! Пропаста беше около 100 метра стръмна, но поех риска и с последни сили се засилих максимално и отскочих. Блаженно литнах плавно на горе, а после понесох надолу. Чувах зад себе си недоволните ревове на преследвачите ми. Морето се приближаваше. Бе тъй синьо и безкрайно. Гмурнах се без проблем и сякаш продължавах да летя в него. Бе кристално чисто и все пак леко магливо. Жълтеникаво дъно се откри на стотици метри дълбочина в продължение на километри в кръгозора ми. Невероятна гледка. А докато се реех бавно и спокойно надолу, блажен от свободата, преближавайки се към дъното открих нещо неприятно. Цялото дъно бе осеяно със скелети войни. Окичени с лъкове и стрели, в такт опънаха тетивите и отново тъй заедно ги отпуснаха. В този момент изпаднах в паника и усетих как една стрела минава през десния ми бут и три през тялото и още около хиляда продължаваха да идват към мен. Почуствах неуписуема болка и се събудих. Изкрещявайки се свих, защото бях легнал настрани и около 10-15 секунди след събуждането ми още усещах болката в крака и гърдите от стрелите.
За сега е това от мен. Друг път ще разкажа и други бойни сънища, за щастие озарени с победа и много кръв!
No comments:
Post a Comment