Метълски истории

Снощи пак на два пъти сънувах разни работи. Ще започна с първия сън.

Действието се развива в София. Аз, Насо, Геша (фън Жоро) и Ран се прибираме от запой. Аз бях трезвен, а те доста пияни;) хаха. Вървим из разни улички към квартирата да спим. Беше тъмно. Стигнахме ние квартирата, но нямаше нищо общо с нашата. Беше няква доста тясна и напомняше на апартамента на брат ми по разположение на стаите. Забихме се в кухнята и имаше някво подобие на тераса цялата блокирана от някви вехтории. Е подхвана се няква тема за разговор. Имаше доста емоция. В един момент Насо спомена че единия съсед много са оплаквал от нас защото сме вдигали много шум и постоянно ни тропал, ние единствено се съгласихме хаха..какво можехме да направим. Георги изцепи, че на следващия ден имал рожден ден и всички сме поканени. И така се пръснахме да му търсим подарък. Аз не помня къде отидох и как отидох до там, но се сдобих с чаша на която пише Sonata Arctica - име на група, която Жоро крайно не харесва, но аз все пак реших да му я подаря на шега. И запътвам се аз към мястото където щеше да е рождения ден. Оказа се, че ще е край едно село - Земен, където реално ми беше практиката по един предмет в университета. Е отивам там и естествено всичко беше до безкрай различно. Беше в гората и наблизо имаше ЖП линия. Всичко представляваше няколко дребни постройки скрити между дърветата. Някой ме опъти да отида към "хотелната" част и ми обясниха кое ми е стаята. Та качвам се аз и влизам отново в някво малко тясно апартаментче, отново подобно на апартамента на брат ми, но този път доста повече си приличаха. Бях обут с кубинки, някъв панталон,тениска на Edguy, голям Кожен шлифер (какъвто нямам) и започнах да се преобличам в едната стая, че да вляза да се изкъпя и прочие. В същи момент в стаята влиза една бивша съученичка - Веселина. Хах, бях инзненадан и я питах какво прави тук. То са оказа, че и тя била отседнала в тази стая, но не ми каза поради каква причина навестява това забутано място. Както и да е. Доста се мотках. Обикалях апартамента, разглеждах разни стари джаджи и прочие. По едно време телефона ми звънна и се оказа че тържеството било започнало отдавна и че само мен ме нямало. Набързо започнах отново да се контя. Весито ми се пречкаше тук там в апартамента...беше доста тясно. По едно време не ми се бе мярнала доста време и отивам в едната спалня и какво да видя, Тя застанала на терасата, спортно облечена, а в стаята брат ми и той спортно облечен. Двамата играеха тенис :D. Бях изключително изненадан, но нямах време за губене. Навлякох се, слязох до долу и тръгнах по някаква патечка. Изведнъж се озовах на някво игрище. Тенис игрище. Там видях как този път и баща ми се присъединил към брат ми и двамата играеха срещу Весито и значително надделяваха. Но интересното бе че тя играеше доста по-добре от тях, но топката и винаги се удряше в някаква невидима преграда и не можеше да отбележи точка. Но нямах време да се занимавам. Забих се край игрището към публиката. Хората седяха като роботи и не издаваха звук. Между седалките имаше малки патечки, като на всеки ъгъл седеше по една жена на средна възраст облечена в бяло. Видях как една такава веднага предружи някакво семейство което ставаше. Тръгнах по една от пътечките и в бързината без да искам побутнах леко една от жените дето седеше на един ъгъл и продължих нагоре. Зад мен тя се развика нещо "Госпожице, госпожице спрете!". Госпожице?! Спрях се, но не се обърнах и чух как нещо припка зад мен и се задъхва - "Госпожице, как може да се обличате така, не мога да разбера вие..." - и в същия момент гневно се обърнах и жената се стресна - "Ама вие не сте госпожица!". Да, беше логично. Казах и нещо от рода да внимава как говори на хората и че не са ме бъркали за момиче от 5 години, което е факт хах. Обърнах се и продължих да тичам по пътечките. Цялата ми външност предаваше мощ и мъжественост - кобинките, шлифера, размерите ми, косата...добре де, тя може би ме издаде, но брадата си беше стабилна, даже май споменах на жената че от кога жените имат бради. Е тя продължи да циври нещо зад мен, но аз бързах и се измъкнах от игрището. Минах отново през някакви пътечки през гората и стигнах до стара сграда, където би трябвало да бъде тържеството. Влязох в единствения вход и се забих по някакви стълби надолу. Озовах се в някво подземие, направено като заведение. Имаше една огромна маса на която седяха страшно много познати хора и Жоро на почетното място. Всички млъкнаха като ме видяха. Жоро беше безкрайно разочарован. Седеше като скован на стола и ме гледаше лошо и промълви "1 ЧАС! 1 ЧАС! ЗАКАСНЯ!" и аз се извиних и понечих да подам подаръка, който бе в някъв заден джоб на шлифера и се усетих, че ако го дам ще го обидя дори още, а ако не го дам...същата работа и настана хаос в главата ми. И в крайна сметка се събудих.

Мдам, странни работи. Помня доста малки подробности около прибирането ми към квартирата и апартамента с Весито - форми на сградите, храстчета и тревички по улиците, дървета, облаци в мрачното небе, предмети в къщата които някога бяха на баба ми и дядо ми, но те не мисля че са от значение. Най-интересната част е може би самото игрище. На фона на целия сън, където всичко тънеше в мрак, чернотия, груби фигури и пиянски изблици, точно стадиона беше огрян от слънцето. Беше тихо - чуваха се само играчите и леко ръкопляскане. Хората седяха кротко и не мърдаха, бяха облечени във всякакви бели или шарени дрехи. И тия жени които "пазеха" пътечките просто допълваха обстановката и придаваха футуристично-роботизиран вид на цялата идея. А аз се явих като някакво черно петно, което наруши част от системата и може би докара до лудост тази малка част.

Тъй къто тази вечер бях навестен от един комар, спах разпокъсано. Вторият и може би третият сън, бяха малко градивни. Смисъл, сънувах че съм част от някаква система, затворена в голямо правоъгълно пространство, реещо се сред безкрая. В това пространство първия път имаше страшно много стъкла, образуващи форми и фигури, наредени хаотично из..правоъгълника. Нещо ми казваше, че трябва да ги наредя по такъв начин, че да получа някакъв ред, в който стъклата трябва да са наредени по най-правилния и здрав начин. По някакъв начин успях да го направя и всичко се промени отново. Този път не бяха стъкла ами оръдия. Там трябваше да създам най-мощното оръдие, с което да унищожа нещо си, и аз не разбрах какво. Интересното бе, че оръдията нямаха снаряди, а закрепвах различни фенери към основите им, с чиято помощ те изтрелваха лъчи. Там не се справих особено. Знаех конфигурацията, но нещо ме възпрепядстваше да я направя, а когато се доближавах до конструкцията или липсваше фенер или не работеше. В следващия момент просто се отказах и започнах да сънувам вече последния ми сън.

Той е доста кратък. Бях с колеги - Здравко и още няколко, за които не мога да се сетя. Бяхме на някаква гара и чакахме някакъв влак. През това всеки се бе превърнал в герой от World of Warcraft, но разбира се не 1:1. Бяхме разделени на два отбора и се пукахме с разни магии, бомби, мечове и прочие. Гонихме се и се смеехме. Беше по-скоро игра. После се случи нещо...по някакъв начин Здравко заседна някъде. Може би това се дължи на факта, че той около 1.55 висок хах:) и в съня не помня какво се случи но беше в постоянна опасност и аз го пазех там колкото мога, но просто не помня какво се случи по-нататък.

Е това е за днес. Въпреки, че сега ми дойде на ум как преди десетина дена сънувах още един сън, подобен на първия. В който рожденника бе Кольо. Бяхме в някво заведение в морската градина и започна луд купон. Но някой ме дръпна да се разхождаме край морето, аз се дърпах, но в крайна сметка се съгласих. И беше минало много време и като се върнах всички бяха мъртво пияни и изпозаспали и отново бях изтървал всичко и бях крайно недоволен. Имаше доста изцепки от едни редовни колорити - Никола, Никсана, Бо и разни други приятели.