Болната реалност

Не малко пъти съм казвал, че не съм особен фен на нашата раса и не съм особено горд, че съм човек. През последните 3 месеца живея далеч от центъра на София и често ми се налага да пътувам с метрото. Да бързо и ефективно е, но се налага да се гъчкам и да се гледам в очите със себеподобните. Не особено приятно. Но като биолог и един вид мизантроп реших да поизкривя реалността и да гледам нещата от друга гледна точка.

Преди всичко ще спомена, че преди не малко време бях попаднал на една карикатура на няколко човечета пътуващи в метрото и всяко от тях си мислеше как е по-добро от другото. Реално, това е факт. Дори и аз го правя. Обикновено около мен е пълно с нелепи, привидно прости/необразовани, грозни хора. Има и такива, които правят добро впечатление, даже възхищение, но болшинството си е болшинство.

И аз не съм цвете за мирисане, но си знам стойността. Кой съм аз да съдя? Този, който вижда неща, които повечето не - малки подробности, градящи се на факти произхождащи от знания и логика. С един поглед можеш да разбереш психичното здрави и до някъде всекидневието на дадена личност и да си изградиш идея за смисъла му в обществото. И както казах, повечето са пълна трагедия. Ужасно е. Да живееш сред болни и недъгави хора, слаби и грозни. Къде е естествения подбор тук, в едно така наречено модерно общество? Кой е на върха и кой изчезва?

Човека е егоистично и нагло същество. Повечето (ако не и всичките) ни действия са определени с някакъв стандарт и термини носещи морална и социална тежест. Тук, в този голям град, пълен с над милион и половина паплач се нагелдах на модерни хора. Толкова модерни, че в един момент прехвърлят модерното и се връщат в първобитното. Човека се мисли за висш? Човека се мисли за господар на земята? Човека се смята първо за човек а после за животно? Гнусно е..

Стадното ни поведение е факт. Гледам как сред големите тълпи всички си мълчат и си вървят по задачите и не обръщат внимание на никой и нищо. Тук таме естествено, някой необразован плебей да си покаже умствените възможности и унизи расата. Като си сред голямото стадо си никой. Малките групи са интересни. Разни компанийки от по 10-20 души. Приятели? Пф..моля ви..Всеки се бори за йерархия. Всеки търси място в тази компания според това какви качества притежава. Ако той не се впише и не бъде приет от останалите, той отива при други и така до някакъв край. Погледнато така е странно нали? Нека продължим. В така далечния ни животински свят обикновено по-голямия и силния е на върха. А ние се смятаме за интелегенти същества и за нас качество на водач е разума. Мда, така е, разума води тълпите и народа. А кой води по-малките тълпи? Мутри, скинари, побойници и всякакви отрепки, които се оповават на най-слабоумния(следователно безтрашен) и силен индивид който приемат за водач. Нека го наречем животинско, нали сме хора..Но до тази логика може да се стигне лесно, все пак това е ежедневие. Но нека говорим за по-скритите неща. Да се върнем на компанийките. Седя си аз в Борисовата градина в София, наблюдавам и изучавам собствения си вид. Защо винаги най-разголения, най-едрия и гръмогласния се чува и вижда, а останалите тънят в сянката му? Да щото е готин и хайде да му се радваме. Мне. Приложете горния пример за първобитното. Дори в една компания, където съществува един вид приятелство има йерархия. Разбира се това са първични инстинкти, подсъзнателно съществуване в общества, усложнени до различна степен. Ние си мислим едно, а всъщност правим друго без да го осъзнаваме. Звучи грубо, но всеки тайно тъи злоба и жажда да е като този, най-готиния. Разбира се, всеки иска да е на върха, но не на всеки му се отдава. Та това е един пример колко сме Човеци и колко сме господари на света и на всемогъщата ни мисловна дейност.

Преди седмица бях на излет край едно софийско село. На връщане трябваше да си хванем рейса от центъра на селото. А в същия ден селото имаше празник и разбира се всичко беше абсолютна дандания, кебабчета и дрифтове. Това, което завладя погледа ми бе една групичка от 10-12 лапета на по толкова години. Пред очите ми беше това стадно поведение, неприкрито по никакъв начин. По средата две по-високи момчета, а около тях обикаляха и скачаха останалите дребосъци. Обикаляха площада и не правиха кой знае какво. Високите вървяха на където си искат, сядаха където си искат, говореха си с който си искат. Останалите просто вървяха след тях и си говореха помежду си. Човешките деца са просто страхотни символи на 21ви век и поведението им е огледало на прогреса и егото. Та после дойдоха 2-3 деца със скутерчета и започнаха да обикалят "стадото" и да правят дрифтове. Водачите не реагираха мигновено и бързо и стадото им беше откраднато. Останалите лапета започнаха да се въртят около тия със скутерите и не обърнаха никакво внимание на лидерите. Последните поседяха малко, погледаха и те скутерите, разбраха че не могат да се мерят и си тръгнаха. После си тръгнаха и тези със скутерите. Остана едно стадо от десетина дребосъка, които осъзнаха че вече са сами и няма причина да седят на открито. Прибраха се по къщите си. Човека ще ни обясни това като детска игра и степен на забавление/скука. Ами нека човека да сложи първия пример за първобитно/животинско поведение върху този и да си извади изводи.

Толкова ли е сложно нещата да се погледнат под друг ъгъл и човещината ни да се отдалечи от егото и да се върне към първичното?

На улицата става инцидент. Блъснат човек, или каквото и да е. Кой се стичва на помощ? Този, който е най-интусиазиран и иска да се издигне в обществото като покаже умения и загриженост за себеподобните, а реално не му пука за лежащия. Дори и да му пука, то лицемерието ще граничи с реалната загриженост. Останалите седят и гледат и се наслаждават на гледката и със сложния си мозък започват да си представят всевъзможни изходи от ситуацията, като в повечето те са главните действащи лица.

Това бе по-различен пример, но в рамките на темата.

Всеки търси да е някой в този свят, да е уникален и даже да е над всички останали. По-голямата част правят всичко това подсъзнателно. Те са губещите.

Това, което движи днешния човек е страха. Ти си затворник на обществените закони и трябва да ги спазваш. Потенциала ти се ограничава и в главата навлиза чувството за страх, ярост, яд. Обзет от тези мисли, един мозък не може да функционира правилно. Това са първични инстинкти, отговор на несполучла се логика в модерния ум. Това кара хората да правят глупсти, грешки и лека по лека се отлагат на дъното.

Жаждата и нетърпението на човека да се отдалечи от животните го кара да става по-голям животно. Еволюцията не може да работи в пълния си капацитет в едно сегашно общество. Слабите и грозните тровят и овреждат света. Алчините и хитрите се възползват от първите. А от всичко това страдат, нормалните и тези които са на прав път към едни по-добро бъдеще. Всички губят. Може би някои личности от близкото минало са били прави за доста неща и са се опитали да ги приложат, но по доста груб и грешен начин.

Един може да ме помисли за расист заради тези думи. Еми не е така. Например аз се възхищавам точно на малобройните под-раси (ако мога така да се изразя). Визирам всичките индианци по света и негрите. Както и доста затворени общества в Азия. Те са постигнали абсолютна хармония с природата и са достигнали естествения си апогей, тъй като бита и културата им не се е променила от поне 15000 години. Те съществуват, в хармония с това което ги заобикаля. А ние сме тези, които плюем на земната логика, естествения ход на нещата и баланса. Поради една или другиа причина (някой друг път ще говоря за тях), ние сме достигнали до едно полубожие, чието движеща сила е егоизма.

Сигурен съм, че има тонове изписани книги за това, но честно казано не ме интересуват. По-добре аз сам да си изградя тези виждания от колкото някой друг да ми ги пъха в главата с инструменти на комерса и масовия фанатизъм. Това е един вид, да си уникален.

След тези думи, света може да се погледне и през моя поглед :)