Тъпня

Последните 5-6 дена бяха доста емоционални и почти нямаше време за сън, респективно сънищата ми бяха кратки, скучни и псевдо реални, поради факта че често се будех от различни дразнения. Обикновено ситуацията бе как нещо, което реално се случва около мене, приема обрат в съня ми, който е незначителен.

Мдам. Първо незначителен тричасов сън преди изпит, след това 11 часово пътуване (заради куп почивки и спирания) до Бургас. След това още веднъж 3 часа сън следван от 6 часов път до Камен Бряг, отново поради по-горе изброените причини. Доста уморително. И след това просто три дни рок фест, където повече от час не можах да дремна на спокойствие и фактически ми се насъбират към десетина часа сън за три вечери, яко а? На фона на цялата умора и емоция просто си е тежичко. Някак си е интересен факта, че успях да се напия само на Камен Бряг, а след това просто не исках, защото не ми беше нужно. Освен може би за третия ден, който поне от части посветих на мъката на един много скъп приятел, като такова нещо от може би 5 години не бях чувствал. Но важното е че посветих мига на него и на тежката му загуба и се радвам, че до мен бе скъп човек, който да ми помогне. Абсолютен хаос от чувства. Сълзи от болка, усмивки от щастие..като вълни. А после, след изтормозения ум и тяло следва депресия, която ще отмине, оставяйки белези. Мислех си, че това което ми се случи на по-миналия рок фест заслужава едно от централните места в мисловната ми зала на славата по концерти. Е, не.

Прибрах се. Безразличен към всичко и всеки. И след кратка ретроспекция ме сви корема и ми стана лошо. Както предния път, но по-силно. Тая вечер сигурно няма да заспя лесно и ще трябва да се боря с реалността без почивката във временните бягства от нея.

За финал, с цел да изцидя максимално, качествено и бързо моментното ми ментално състояние, без да оставям каквито и да е отрови след себе си, се отдавам на също тъй силната емоция вложена от мен и моя скъп приятел Жоро в нашата песен - Shores of Pirgos. Посветена първоначално на любимия ни роден град, а в последствие и на морето и песента на вълните. Това което е вътре е дошло от същото място от което в момента извират куп други емоции. Може би първите са тези които трябва изведат последните в правилната посока, изцяло.

А утре, отново на път за София. Отново изпити, после пак изпити и пак изпити. Чак до първи Август. А след това, е редно всичко да си дойде на мястото.

В момента не мога да се сетя за по-стойностни и незабравими 3 дни от година насам. Благодаря на тези, които заслужават и те знаят кои са.