триточие, част трета

Казват, че времето лекува. Не, времето удължава агонията. Вече 5 месеца не знам какво правя на тази Земя. Все тая..след няколко седмици се изправям на кръстопът и ще се разбере накъде ще продължи този мой животец. В София или Бургас. Омръзнало ми е до повръщане да седя в тая столица. Шест години, изпълнени с толкова много емоции. Последната половин година за жалост с гадни, даже противни такива. Имам моменти, в които просто седя и нищо не правя и започва да ми се повръща. Ама как така нищо да не правя? Та аз не спирам да мисля. Не спирам да мисля за предателства и болка. За противното бъдеще и за това как искам да изчезна, защото ще прозвучи егоистично ако поискам хората да изчезнат. Е не всички, ама няколко милиарда, като за на първите места имам някои имена.

През този период, освен много неща, разбрах, че имам и приятели. Ако не бяха те, не знам какво щеше да се случи. Всъщност знам.

Преди време ме питаха, за какво живееш? Какъв е смисълът, при положение, че ще изчезнеш и никой няма да те запомни с нищо? Доста интересен въпрос. Аз на него имам отговор. На първо място музиката, която създавам и участвам. Това хич не е малко. Второ, този блог, съдържащ голяма част от мислите ми, подредени хронологически. Част от тях са пръснати и в профила ми в last.fm.

Това ще оставя след себе си. Музика изпълнена с омраза, мисли погълнати в безсмислена злоба и болка. Тука таме нещо свежо. Както и единия ми ambient албум. Там нещата са спокойни и далечни. 

Гнус ме е от целия свят.

Вчера, докато се мотах из един форум/сайт за снимки, попаднах на тема, в която всеки който иска може да напише някакви супер произволни неща. Дали от скука или нещо друго, написах две кратки истории. Измислих ги на място, докато натисках клавишите. Едната история е вдъхновена от човека, който срути целия ми свят. На ангийски са.

Chapter 1

Yesterday I decided to do something new. I went outside and found a box. It was big enough to place a small child inside. So there it was. a task that had to be done. I live nearby to a kindergarten. The kids were on play time and were outside. I lured one trough the fence with promises of toys and candy. When it was close enough I asked it to jump over the fence. So it did and fell right into the box.

With fast paste I ran to my car to get my hammer. The little rascal was trying to escape. So I managed to calm him down with some hits trough the box. But some strange red water started to pour trough it. The box was ruined, so was my mission. I left the box near a dumpster. I was so angry! So I kicked it, to calm my nerves and went back home.

Odd day. 


Chapter 2

I was visiting a relative in a small town nearby. After some good times and dinner I decided to take a walk and see what's new in town. It was around midnight and I was alone on the streets. I found a stick and closed my eyes. pretending to be blind. It was fun. I was walking like that for about 2 hours. Then I got bored and I opened my eyes to found myself in some strange neighborhood.

I walked to last house on the street. Beyond that, there was only fields of corn and wheat. The house was small, two rooms, maybe three. I was curious. The front door was locked. I searched for another way in, and there it was, the kitchen's window. Just as I thought! Two rooms. I checked them, and all I found was a beautiful girl, sleeping. I wondered, how many rooms does she have in her body? Whelp, there was only one way to find out! 

I thank Jesus Christ that there was a kitchen with knifes. otherwise I was stuck to open her with my keys. So I took the biggest knife and went to her bed. She was like an angel. But an angel with rooms nevertheless. I removed the blanket slowly. She was sleeping naked. Odd. Anyway. I cut her cute belly with the knife and started opening her body. She woke up for some reason and started screaming. That didn't last long thou, she went back to sleep. Maybe she had a nightmare. Anyway. She was opened already. No rooms found. Only some meat stuff and red water. I was very disappointed. I washed myself and left. 

Weird night. What was she dreaming about? Hm..

Явно съм имал нужда да изпиша тия неща. Идеите се стичаха като вода по пръстите ми. Даже не спирах да се замисля какво пиша.

След една кореспонденция във формата на електронни писма си дадох сметка за друго нещо. Това нещо изобщо не е красиво, даже е грозно. Но вече няма значение и смисъл, кое какво е. Отдавна всичко е черно и грешно. Та, това нещо е следното: дали изпитвам удоволствие от чуждото нещастие. Отговорът е ДА. Тука идва моментът да спомена, че не става дума за блъснати баби по улиците или някакъв атентат някъде, ами за хора, които заслужават болката. О да, такива, които тровят заслужават най-лошото. А кое е то? Агония или смърт? Пожелавам на всичките ми врагове да изпитат това, което изпитвам аз в момента. Не ви ща смъртта. Една единствена смърт желая.

Умът е повреден и счупен, личи си. Няма кой да го поправи. Аз се опитвам, но явно не съм добър в тази работа. Обаче май съм много добър актьор. Да носиш маска и да се правиш пред хората, че всичко е наред е направо геройство. Дали? Как човек се справя с проблемите си? Като се изправи срещу тях и ги реши по най-рационалния начин. Пробвах, не стана. Само дето повредих още няколко нервни възела. Остава маската и илюзията. Самозългване, че всичко е наред. Принципа е следния, когато повтаряш една лъжа достатъчно пъти, то тя се превръща в истина. Това явно работи.

Благодаря изключително много на въпросния ми счупен орган, който не ме оставя да спя и си играе с мен. Играе си на "Чувстваш се щастлив? Ооо, сега ще поправим това.". Благодаря му, че още ме тормози със противни сънища. За последните 2 месеца само веднъж успях ей така да се отпусна и да спя до късно и да се чувствам наспан. За жалост, това едва ли ще се повтори скоро. 

Разни хора ми разправят, че са минали през това и знаят какво е. Супер. Значи ме очаква още около година-две горчивина. Страхотен живот а. Всеки ден, абсолютно всеки ден, аз мисля за забития ми нож в сърцето. По цял ден, явно и докато спя. Онзи ден се изумих как всъщност изгледах един филм - час и половина и през това време аз не мислех за гадостите. Останах доста изненадан. Час и половина свобода. Да, филма беше интересен. Ама какво сега? Да гледам интересни филми по цял ден до края на живота ли? 

Защо не спреш да се занимавам с глупости а? А защо не спреш да дишаш а? Същото е.

Знаеш ли хората какви проблеми имат, ти се хабиш за това. Аз проблемите на тия хора ги нямам, а и крайно не ме интересуват. Аз си имам свои проблеми. Ако бях общак без бъдеще, ок. Ама пред мен вратите са отворени а аз нямам никакво желание да вляза в тях. Абсолютно никакво.

Аз вече се изприщих, че нямам мотивацията да правя каквото и да е. Това било някакъв симптом на депресията. Уау, айде бе. Имах предложения да ходя на психолог. За какво? Да ми каже всичко, което знам ли? И да дам пари за тая работа, да-да. За щастие, наскоро се задвижиха едни музикални истории и ще има заетост. Заетост има и от професионална гледна точка. И какво от това?

Един приятел ми каза нещо доста интересно. "Дори да ми предложат хубава работа в Бургас, за много пари, пак няма да я приема. С кой ще ги харча тия пари и къде?". Става дума, че родния ми град е скучен и че почти няма никой там. Същите думи ги пренасям и в моя живот. Освен да се напивам с приятели/сам, друго не остава. С кой ще харча парите? Изобщо, с кой ще споделям живота си? Сам.

До преди седмица си мислех, че нещата вече се оправят и мога да вървя и да се усмихвам. И после пак се започнаха глупостите с мислите. Е как да спра? Къде е бутона? Щот ми е кеф да живея така, направо Умирам от кеф.

....